club50plus.bg

​Представете се на нашите читатели.

Притежавам солидна възраст (над 72 години), за да кажа спокойно и сигурно  - Мъдростта на годините е кротка, търпелива и разумна!  Малко над две пети от тях са годините на вторият ми Живот – безценен, божествен дар.  

Срещата ми  „очи в очи” със смъртта (преди 30 години), промени коренно  начина ми на мислене. От тогава виждам света в нова светлина и оценявам по-обективно всичко в живота си. Вече „намирам” време да спра и да се полюбувам на децата си, на внуците си, на правнука си, на Природата, на дъжда, на всяка пъплеща и летяща твар – и във всичко намирам красотата. Във всеки Човек виждам нещо хубаво и добро. Съумявам да се радвам.

Работила съм (46 години трудов стаж, без нито час болнични!) предимно като агроном (по Добруджа) и в системата на Държавното сортоизпитване. Научен работник съм с възможно най-високите научни степени и звания (професор, доктор на селскостопанските науки).

Работих (през последните десетина години) с голям ентусиазъм и желание, като преподавател в Агрономически факултет на ЛТУ, София! Един щастлив период от живота ми, изпълнен със смисъл и радост от контакта с млади и умни студенти – период, който няма да забравя никога.

Типичен „овен” съм – неотстъпчив, упорит до безкрайност, пословично трудолюбив. Никога не допускам отчаянието до сърцето си. Дружелюбна, търпелива и добронамерена – урок от Мама и от Природата. Усмивката е моята „запазена марка.”

Като дива къпина съм – закачиш ли се – отърване няма!

Семейна съм (от както се помня). На 13.09.2014 г.  честваме Златна сватба с моя съпруг – 50 години съвместен брачен живот (от 13.09.1964 г.).  Дълъг период изпълнен с много обич и любов, с трудности и упорит труд, с доверие и уважение между нас.

Имаме си две хубави и умни момичета (Мария и Стела), които ни доведоха две добри, трудолюбиви и разумни момчета - зетьове (Христо и Митко). Двете семейства ни ощастливиха с по две внучета: три момичета (Ана, Слава и Диди, и едно момче Мишо), а най-голямата ни внучка ни дари с прекрасен правнук (Христо). Ето, това е истинско щастие.

До скоро смятах, че съм оставила хубав път след себе си! Сега обаче, считам определено, че пътят е пред мене – и по този широк и ясен път вървят всички скъпи на сърцето ми човечета – аз оставам в основата му. Изживях живота си честно и почтено – остарявам с достойнство!

Какво Ви дава писането?

Писането ми дава възможност да изразя чувствата, вълненията  и преживяванията си и да ги споделя с приятели и близки. Чрез написаното човек, освен че изказва мнението си по някой проблеми, той би могъл да поддържа контакти с приятели далеч зад пределите на страната.

Съвсем наскоро (още е топла) излезе от печат първата част на книгата ми с разкази „Пътят на копринената нишка”. Предстои издаването на втората част от разказите ми.

Духът ми е силен и борбен (епилога на книгата «Пътят на копринената нишка)

Характера на Човек се проявява в трудните моменти.

Мислех, че ще умра когато баща ми се пресели в отвъдното и останахме толкова деца, сами с Мама. Но, разбрах – трябва да се боря - няма на кого да се надявам, освен на себе си самата. Преборих се с трудностите през Живота си! Успях!

Мислех, че потъвам в земята и няма да изляза никога, когато искаха да ме изгонят от училище, защото нямам униформа, като другите деца.   Но, благодарение на добри учители, останах и завърших средното си образомание.

Нямах сили да дишам, когато целия свят ми беше обявил бойкот, след връщането ми в училище, от детския санаториум в Трявна. Беше адски трудно - но, устоях!

Страхувах се, че ще падна някъде от глад, по време на първите си студентски години. Но, се заинатих и завърших висшето си образование. Бях Силна!

Мислех си, че Бог ме наказва и ще отнеме малкото ми момиченце, което родих преждемременно. Но, Мария оцеля, а след това се появи и сестричката й - Стела. Щастлива съм!

Страхувах си, че болката ще ме смаже, само като си помисля, че може да загубя бащата на моите деца, без който не можех да си представя живота! Справих се!

Небето и Земята се бяха събрали, в разразилата се дъждовна буря, на път за Солун, когато се връщахме след посещение на приятели в Атина. Подлудяваше ме мисълта, че ще ни изпепели някоя светкавица и няма да можем да се прибирем при децата си  в България! Излязохме от бурята невредими.

Светът се сгломоляса върху главата ми, по време на автомобилната катастрофа. Съдбата ми с невероятно силен ритник ме вкара в ада и ме изкараха от там къто жив парцал. Устоях на всички болки и интервенции извършени върху мен. Просто оживях!

Тъга обви Душата ми – изпартихме Мама до вечното й жилище! И все повече и по-силно усещам липсата й до мен и празнотата на нейното място в Живота ми.

Болката се увеличи неимоверно много, когато се разделихме завинаги с най-малкото ми братле. Никога няма да затихне тази болка. Не се надживява такава загуба.

Страхувах се, че ще потъна в небитието и няма да мога да си видя децата, внуците и пра-внуците, когато паднах в сухия басеин на ранчото и цяла седмица не можах да вдигна глава от възглавницата. Но, не разрешип лекар да дойде! Оцелях!

Разбрах, стойността на Красотата, на Добротата, на Радостта, на Успеха, на Живота – благодарение на всички трудности, които често по Човешки надживях! 

Убидих се и все повече се убеждавам, че Силата на Духа е в основата на Живота! И реших, че Вторият си Живот ще изживея по-стойностно! Успях!

Издържах! На всичко! Колко било смело мъничкото ми човешко сърчице - колкото юмрука ми голямо! Колко болки можа да побере? Колко мъка можа да събере? Колко тайни можа да скрие? И на никого да не покаже всичко това!

И, винаги усмивка на лицето ми цъфти!

А четенето?

Четенето ми открива нови светове, дава ми нови знания, нови възможности за контакти с колеги, приятели, за пътуване. Не мога без книгите!  

Според Вас, интернет измества ли добрата стара книга, списание, вестник?

Според мене - Интернет в никакъв случай не може да измести четенето на книги! Тръпката от вълнението при четенето на книги, далеч не може да се сравни с четенето по интернет. Когато чета книга, имам чувството, че се докосвам до героите – радвам се с тях, тъгувам с тях, пътувам и живея заедно с тях!

Обич многолика – кои са, за Вас, многото лица на обичта?

Трудно могат да се назоват многото лица на обичта.   Тя е: *- нежна – обич в зеница на гълъбица; *- чиста – в прегръдката на моят пра-внук; *- възторжена – със звездичките в очите на влюбено момиче; *- свята – събрана в майчина сълза; *-силна – в бащината прегръдка; *-пълна с надежда – в сигурните  братски ръце; *- топла – в дланите на любимото момче; *- предана – в сърцето на Приятел; *- бликаща от уважение – в очите на съпругът ми; *- търпелива – в сърцето на възрастните хора, приседналите на прага на вратата, чакащи завръщането на „отлетелите” им деца; *- чакаща – в несподелената любов: *- неспокойна – в грижовните ръце на майката, пред болното й дете: *-  кротка – в очите на възрастен, мъдър Човек;    *-   примирена – в минути на очакване за нещо ново;   *-  тъжна – от загубата на нещо ценно и скъпо (човек);   *- покорна – в очите на домашен любимец. И още десетки лица може да има обичта.

Все пак (като агроном) а не литератор – ограничени са ми възможностите да  определя всичките лица на Обичта! Но, там където я има – животът е чудесен и хората – щастливи!

Ако трябва да довършите изречението „Обичам….“ По максимално кратък начин, как би  звучало?

Обичам Живота – моят и този на другите до мене!

Споделете любима сентенция на любим Ваш автор! 

„Две очи любов” - стигат, за да е щастлив Човек – на Надежда Захариева

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+! 

Да се научим да бъдем по-добри! Да се научим да се обичаме и да ценим достойнството на Човека до нас! Мама казваше: Душата на човека е нежна и чувствителна. Внимавате да не я нараните! Защото болна душа най-трудно се лекува. Болната Душа се лекува само с обич.

Любими фрази, които много често си повтарям:

Помагат ми в трудни моменти! И винаги: 

- Здравей Живот – обичам те!

- Усмихвам се – за да ви се усмихва целият свят!

- За да летиш – трябва Рая в сърцето си да носиш!