club50plus.bg

Представете се на нашите читатели.

Занимавах се с журналистика и създадох два вестника в Пловдив – седмичника „Свобода” и всекидневника „Марица”. В Пловдив започнах университета на живота, а когато напуснах този град, бях изучил и опознал издъно и изцяло предателствата, алчността и мошеничествата, в упор, лице в лице. Извървях стъпка по стъпка пътя от сътрудник до главен редактор... После продължих с журналистиката, но вече предпочитах литературата. Както когато срещнем една жена и забравяме за другата, предишната... 

Какво Ви дава писането?

Литературата е остров на свободата, макар че този остров в момента, у нас, е превърнат в отлично функциониращ концлагер. Аз съм един от многото концлагеристи, но не се оплаквам. Да не забравяме, че и Димитър Талев е бил концлагерист...

А четенето?

Страшно е, като наблюдавам обезлюдените библиотеки в София... Някога, като студент в Пловдив, пожелах да остана да живея в този град заради Народната библиотека „Иван Вазов”, но тогава действаше системата на жителствата и аз се принудих да се явя на изпит за хоноруван асистент в Пловдивския университет, за да получа възможност да остана в града, на преподавателите разрешаваха... Сега книгите са моя най-истински живот – всяка седмица посещавам няколко библиотеки и си събирам купчина книги. Разделих се и с телевизията, за да имам време за четене.

Според Вас, интернет измества ли добрата стара книга, списание, вестник?

Интернет не измества нищо, Интернет помага и на добрата книга, и на списанията, и на вестниците. Интернет допълва и подпомага добрите, полезните и красиви навици. Твърдя го и като редактор на единствения електронен ежедневник за литература на български език КНИГИ NEWS http://www.knigi-news.com/. Оказва се, че този сайт е четен от българи навсякъде по света и у нас. Хората искат да знаят какво се случва в литературата ни, колкото и тъжно да е ставащото... 

Обич многолика – кои са, за Вас, многото лица на обичта?

Човекът е човек, когато обича. Щастието е достижимо само ако си обект на обич. Любовта като жизнено важна тема ме е занимавала най-много в досегашния ми живот – по тази причина и написах двутомника „Българският Декамерон”, в който преразказах българската народна приказна еротика, сетне пък сборника с разкази „Време за изневери”. Моята максима е, че най-добре можеш да проумееш някой друг  като видиш кого обича. Хората са като огледала, но това е вече тема за любовен разказ... Впрочем в нашата литература отсъства любовната проза – нямаме любовни романи, повести и разкази, имаме само прекрасни любовни стихове...

Ако трябва да довършите изречението „Обичам….“ По максимално кратък начин, как би би звучало?

Като назовеш обекта на своята обич. Едно име може да бъде произнесено по безброй начини и винаги да изразява само и единствено Любов...

Споделете любима сентенция на любим Ваш автор!

„Надо страдать” на Достоевски.

Убедих се в истинността на тази сентенция на собствения си гръб. 

Пожелайте нещо на читателите на Клуб 50+!

Време е да се обичате. Няма значение на колко години сте, Любовта не е подвластна на възрастта. Даже често си мисля, колко глупаво съм обичал в по-ранните си години...