Наесен, в листопадите
Простира майка ти кенари, суши ги с вятър от Пирин, а зад високите дувари баща ти лее луд пелин.
Знам гроздето като куршуми как тегнеше върху пръстта. Наля се като сладки думи – в хастара жълт на есента си търся две от тях за мене – за свят ден, викаш, ги държа. На времето какво му дреме – затръшна твоята ...
Вижте още >>
преди около 13 години
10586
0.0