Отказ от наследство: как става и защо е окончателен

Когато близък човек почине и остави освен имот и дългове, наследниците имат избор. Могат да приемат наследството, да го приемат по опис или да се откажат от него. Отказът звучи като лесен изход, но законът го прави тежко решение: веднъж вписан, той почти не може да бъде върнат. Ето какво казва Законът за наследството (ЗН).

Наследството включва и дълговете

Наследството се открива в момента на смъртта, в последното местожителство на починалия (чл. 1 от ЗН). То включва както имуществото (имоти, спестявания, вещи), така и задълженията: кредити, данъци, неплатени сметки. Наследниците, които приемат наследството, отговарят за задълженията съобразно дяловете, които получават (чл. 60, ал. 1). Затова, когато дълговете очевидно надхвърлят стойността на имуществото, отказът е начин личните ви пари да не отидат за чужди задължения.

Как става отказът

Отказът става по реда на чл. 49, ал. 1 (чл. 52 от ЗН): с писмено заявление до районния съдия в района, в който е открито наследството, т.е. по последното местожителство на починалия. Отказът се вписва в особена книга, която съдът води за приемането и отказа от наследство.

За да докажете, че сте наследник, обикновено ви трябва удостоверение за наследници. Според Европейския портал за електронно правосъдие то се издава от кмета на общината по последния постоянен адрес на починалия. Конкретните изисквания на съда (образец на заявлението, държавна такса, начин на подаване) проверете предварително в деловодството или на сайта на съответния районен съд.

Не правете нищо, което означава „приемам“

Тук трябва да сте особено внимателни. Според чл. 49, ал. 2 приемане има и когато наследникът извърши действие, от което недвусмислено личи намерението му да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. С други думи, ако междувременно сте се разпоредили с вещи или пари от наследството, може да се смята, че вече сте приели, и отказът да не ви защити. Преди да предприемете каквото и да е с имуществото, говорете с юрист.

Защо отказът е окончателен

Законът не предвижда отказът да бъде оттеглен. Освен това чл. 54 поставя две изрични ограничения:

• приемането и отказът, направени под условие, за срок или само за част от наследството, са недействителни. Не можете да се откажете „само от дълговете“ или „само от единия имот“;
• приемането и отказът не могат да се оспорят поради погрешка. Ако след отказа се окаже, че наследството е било по-ценно, отколкото сте мислили, законът не ви дава път назад.

Единственото изключение е в полза на вашите кредитори, не на вас. Според чл. 56 кредиторите на наследник, който се е отказал, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от неговото имущество. Искът се предявява в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него.

Какво става с дела на отказалия се

Според чл. 53 частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници. Ако всички наследници се откажат или изгубят правото да приемат, наследството се получава от държавата, а движимите вещи, жилищата, ателиетата, гаражите и парцелите за жилищно строителство стават собственост на общината, на чиято територия се намират (чл. 11).

Важно е да мислите и за семейството: когато един наследник се откаже, дълговете не изчезват, а дялът му отива при другите. Затова решенията е добре да се обсъдят между всички наследници.

Кредиторите могат да ви поставят срок

Наследникът не е длъжен да реши веднага. Но по искане на всеки заинтересуван, например кредитор, районният съдия може да определи срок, в който наследникът да заяви дали приема наследството или се отказва (чл. 51). Ако наследникът не отговори в срока, той губи правото да приеме наследството.

Алтернативата: приемане по опис

Ако не знаете дали дълговете са по-големи от имуществото, законът предлага междинен вариант. Наследникът, приел наследството по опис, отговаря за задълженията само до размера на полученото (чл. 60, ал. 2). Приемането по опис се заявява писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито, а съдията може да продължи срока с до три месеца (чл. 61). Непълнолетните и поставените под запрещение приемат наследство само по опис.

Описът има свои задължения: наследникът трябва да посочи всички известни имоти, иначе губи предимствата на описа (чл. 64), и не може да продава недвижимите имоти до пет години, а движимите до три години, без разрешение на районния съдия (чл. 65).

Отказът, приемането по опис и простото приемане имат различни последици за всеки конкретен случай. Затова, преди да подадете заявление, прегледайте документите за дълговете и имуществото и се консултирайте с адвокат или нотариус.