Джинджифилът – билка и подправка: какво знаем за него

Джинджифилът (Zingiber officinale) е подправка, позната на много кухни по света, и билка с вековна употреба в народната медицина. Използва се подземното му стъбло – коренището. Тук е събрано откъде идва, как се ползва в кухнята и какво казват официалните здравни източници за ползата и предпазните мерки.

Откъде идва

В дивата природа джинджифилът не е познат. Това е култивирано растение, което хората размножават чрез коренища от хилядолетия. Затова не е ясно къде точно е одомашнен: Оксфордският университет посочва Индия като вероятна родина, а в други източници се говори за Югоизточна Азия. Преселващи се народи от Южна и Югоизточна Азия го разнасяли едновременно като подправка и като лекарство.

Най-ранното писмено свидетелство е в „Лунюй“, сборника с изказвания на Конфуций, според който той ял джинджифил при всяко хранене. През 406 г. китайският монах Фасян (Faxian) пише, че на китайските кораби се возел джинджифил срещу скорбут. До Средиземноморието стигнал по арабските търговски пътища и бил познат на римляните. В Европа е важна подправка още от XIII век. Според Оксфордския университет през XVI век иберийските империи го пренасят в Западна Африка, Мексико и Ямайка, и той е първата подправка от Стария свят, отглеждана в Новия. Твърди се, че в Англия през XIV век фунт джинджифил струвал колкото овца.

Острият вкус идва от фенолни съединения, между които гингерол и шогаол. Според данни на ФАО, цитирани в Уикипедия, през 2023 г. в света са произведени около 4,9 млн. тона джинджифил, около 45% от тях в Индия, следвана от Нигерия и Китай.

В кухнята

Младите коренища са нежни, сочни и с по-мек вкус. Често се мариноват или се влагат в ястия. Зрелите са по-влакнести и по-сухи и обикновено се смилат на прах или се ползват като подправка. Коренището за прясна употреба се прибира след 4–5 месеца, а за сушени продукти – след 8–10 месеца.

В азиатските кухни джинджифилът е навсякъде: в индийския чай масала и в къри, в мариновани резенчета гари в Япония, в корейския кимчи, в китайски ястия с риба и месо. На Запад се свързва най-често със сладкиши и напитки – джинджифилов хляб, бисквити, джинджифилов ейл и бира. Правят се още чай, бонбони и вино.

Какво показват изследванията

Американският Национален център за допълваща и интегративна здравна грижа (NCCIH) е събрал данните в обзор за джинджифила. Картината е смесена:

• Гадене при бременност: джинджифилът може да помага.
• Гадене при пътуване: повечето проучвания не са показали полза. Европейската агенция по лекарствата (EMA) обаче описва праха от коренище като средство против гадене и повръщане при пътуване, на основата на клинични проучвания.
• Гадене при химиотерапия или след операция: не е ясно дали е полезно като добавка към стандартното лечение.
• Менструални болки и артроза на коляното: добавките може да помагат, но голяма част от проучванията за артроза са с ниско качество. Върху кожата джинджифилът не е показал полза.

За други приложения – подуване и газове, липса на апетит, леки ставни болки, настинка – EMA отчита само дългогодишна традиционна употреба, а не резултати от клинични проучвания. Ако стомашните оплаквания или липсата на апетит продължат над 2 седмици, а ставните болки над 4, агенцията съветва да се потърси лекар или фармацевт.

Важно е, че повечето проучвания са правени с добавки, а не с храна. От тях не може да се заключи какво правят няколкото резенчета в чая или ястието.

Предпазни мерки

NCCIH отбелязва, че джинджифилът е ползван безопасно в много проучвания при прием през устата. Страничните ефекти са коремен дискомфорт, киселини, диария и дразнене на устата и гърлото. По време на бременност добавките според NCCIH може да са безопасни, но трябва да се попита лекар, а за кърменето се знае малко. EMA е по-строга: съветва лекарствените продукти от коренище на джинджифил да не се ползват при бременност и кърмене. Не се препоръчват и за деца и юноши под 18 години при повечето показания, защото няма достатъчно данни.

За лекарствата картината е различна според източника. EMA пише, че към момента на оценката в литературата не са описани взаимодействия. Центърът за рак „Мемориъл Слоун Кетъринг“ (MSKCC) е по-предпазлив:

• добавките с джинджифил може да увеличат риска от кървене при хора, които вземат варфарин и други разреждащи кръвта лекарства или нестероидни противовъзпалителни средства;
• добавките се спират 2 седмици преди операция и се избягват при нарушения в кръвосъсирването;
• добавките се избягват и при камъни в жлъчката, защото може да усилят отделянето на жлъчка.

Храната е по-малко притеснителна: според центъра джинджифилът в обичайните хранителни количества изглежда без такива ефекти. Големи количества прясно коренище обаче може да пречат на слепването на тромбоцитите. NCCIH съветва всеки, който взема лекарства, да говори с лекар, преди да започне билка.

Ако имате въпроси

Това е обща информация, а не лична препоръка. Ако вземате лекарства, особено разреждащи кръвта, имате камъни в жлъчката, очаквате дете или предстои операция, попитайте личния си лекар или фармацевта, преди да вземете джинджифил като добавка.