Чаят – вкусна напитка с дълга история: видове, кофеин, здраве

Истинският чай се прави от листата на едно растение – вечнозеления храст Camellia sinensis. Зеленият, черният, улонгът, белият чай и пу-ерът идват от него и се различават по начина, по който листата са обработени. Тук е разказано откъде идва чаят, колко кофеин има в чашата и какво показват изследванията за здравето.

В България думата „чай“ значи и друго: запарките от лайка, мента, липа или шипка. Те не са от чаеното растение и са друга тема: за билковите чайове има отделна статия.

Откъде идва чаят

Camellia sinensis е родом от Източна Азия. Вероятната ѝ родина са пограничните области на югозападен Китай, североизточна Индия и северен Мианмар. Китайското предание приписва откриването на чая на императора Шън Нун през 2737 г. пр. Хр., но това е легенда, а не документирана дата. Най-старото веществено доказателство е намерено през 2016 г. в мавзолея на император Цзин от династията Хан в Сиан и показва, че чай се е пиел през II век пр. Хр. През VIII век Лу Ю написал „Чайната класика“, а по времето на династията Тан чаят стигнал до Корея, Япония и Виетнам.

В Европа чаят идва през XVI век с португалски свещеници и търговци. Най-ранното европейско споменаване е в книга на Джамбатиста Рамузио от 1545 г. През 1607 г. Холандската източноиндийска компания превозва чай от Макао до Ява. През 1657 г. чай вече се продава в лондонско кафене, а на 25 септември 1660 г. Самюъл Пийпс отбелязва в дневника си, че пие за първи път „китайска напитка“. Това показва, че в Лондон чаят още е новост.

През 1662 г. португалската принцеса Катарина Браганса се омъжва за английския крал Чарлз II. Според сайта tea.co.uk в зестрата ѝ влиза сандък с чай, а вкусът ѝ към напитката скоро се превръща в мода в кралския двор.

С какво се различават видовете

Всички видове идват от едно и също растение. Разликата е в това дали листата увяхват и доколко се окисляват, преди да бъдат изсушени. Често окисляването се нарича „ферментация“, но това не е съвсем точно. През 2022 г. ЮНЕСКО вписа китайските традиционни техники за обработка на чай в Представителния списък на нематериалното културно наследство. В описанието са посочени шест категории – зелен, жълт, тъмен, бял, улонг и черен чай – и над 2000 различни продукта.

• Зелен чай: листата не се окисляват. Според американския Национален център за допълваща и интегративна здравна грижа (NCCIH) се запарват на пара или се пекат в тиган и се сушат.
• Бял чай: листата увяхват, но не се окисляват.
• Улонг: листата увяхват, леко се нараняват и се окисляват частично.
• Черен чай: листата увяхват, понякога се натрошават и се окисляват напълно.
• Пу-ер: тъмен чай от провинция Юнан, наречен на търговския град Пуер. Променя се не от окисляване, а под действието на плесени, бактерии и дрожди. Ускореният „зрял“ вариант е разработен през 1973 г. в чаената фабрика в Кунмин, а „суровият“ узрява с години.

Колко кофеин има в чашата

Чаят от Camellia sinensis съдържа кофеин – около 3% от сухото тегло на листата. В чаша от 250 мл са приблизително 30–90 мг, според вида, марката и начина на запарване. Колкото по-кратко е запарването, толкова по-малко кофеин преминава в чашата. Харвардското училище по обществено здраве „Т. Х. Чан“ отбелязва, че обикновеният чай съдържа приблизително наполовина от кофеина в кафето.

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) смята, че до 400 мг кофеин на ден от всички източници не буди безпокойство при здрави възрастни, освен при бременни. Еднократни дози до 200 мг също са приемливи. При бременни границата е 200 мг на ден. Според същото становище дори 100 мг могат да повлияят съня на някои възрастни, особено ако се пият късно, близо до лягане.

Какво показват изследванията

Чаят е богат на полифеноли, но чашата не доставя значими количества хранителни вещества. Според Харвардското училище наблюдателни изследвания свързват 2–3 чаши дневно с по-нисък риск от преждевременна смърт, сърдечни болести, инсулт и диабет тип 2. Там подчертават, че са нужни рандомизирани опити, за да се установи дали връзката е причинна.

NCCIH е по-предпазлив за зеления чай. В обзора му резултатите за рака са противоречиви. По-нисък риск от коронарна болест е наблюдаван сред азиатското, но не и сред западното население. Ефектът върху теглото е скромен, а за повечето приложения още не могат да се правят категорични изводи.

Същият център не съобщава за проблеми с безопасността на зеления чай като напитка при възрастни. Предупрежденията му са за екстрактите в таблетки и капсули: рядко е описвано увреждане на черния дроб, а екстрактите могат да повлияят действието на някои лекарства, например аторвастатин и надолол. Чашата чай е приятна напитка, но не е лекарство.

Как да го приготвите

Сайтът tea.co.uk съветва винаги да се ползва прясна вода от чешмата. Вода, която е преварявана повече от веднъж, губи кислород и вкусът отслабва. За черен чай водата е 90–98 °C, за зелен – около 80 °C. Черният чай (дарджилинг, асам) се запарва 3–4 минути, японският сенча – 2–2,5 минути, улонгът – 3–5 минути. За белия чай и пу-ера е най-добре да се следват указанията на опаковката.

Най-добре е чаят да не се пие врял. През 2016 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) към СЗО класира напитките с температура над 65 °C като вероятно канцерогенни за хората (група 2А) заради връзката им с рак на хранопровода. Доказателствата са ограничени, а рискът нараства с температурата, при която се пие напитката. Достатъчно е чашата да постои малко.

Полезно да знаете

При желязодефицитна анемия британската здравна служба NHS съветва големи количества чай, кафе и млечни продукти да се ограничават, защото затрудняват усвояването на желязото от храната и от таблетките. Как да се приемат таблетките, решава лекарят.

Това е обща информация, а не лична препоръка. Ако пиете лекарства, имате анемия, проблеми със съня или очаквате дете, попитайте личния си лекар или фармацевта.