Грешен свят

разказ на Тодорина Гърдева

055551.0

Normal_strukcheta

разказ от книгата Стръкчета живот

Чуя ли жалната  песен  на  Илия  Луков  за  сирачето  и  злата  мащеха: „ Кога  коса мие, тя  со  гребен  бие. Кога  хлеб  подава, залъците  брои”,  все  за  Димка  си  мисля.  И  тя  расла  на село  при  мащеха. Биела  я,  тормозела  я , товарила  я  свръх  детските  й  сили,  омъжила я  на  16  години  и … после  се  залюбила с  мъжа  й. Когато  Димка  се  натъкнала на този  позор, била  вече  в  напреднала  бременност.  Нямала  нийде  никого  освен  баща  си,  пожалила  го и  не  му  казала.  Грабнала  си  куфарчето  и  дошла  в  града. Разкаяният  й  мъж  я  последвал. Заради  детето  не  се  разделили, но  бременността  й  протекла  в  разяждаща обида,  мъка  и  сълзи. Родила момиченце – Зара. После, простила и  си  родили  още  едно  дете, този  път  момче – Кирчо.

                       Когато  се  запознах  със  семейството,  Зара  караше  тежък  пубертет. Изпадна  в  депресия  затвори  се  в  себе си, говореше лишени от логика неща, получаваше  и припадъци. Нужно  беше  някой да  е  с  нея  постоянно ,  за  да  й  помага  при  нужда,  а Димка  и  мъжът – по цял  ден  на  работа.  И  с  това  се  зае  Кирчо. Сладък , умен, с  добро  сърце, той  следваше  кака си като сянка. Димка  обожаваше  сина  си, наричаше  го „моят  ангел  хранител”. През  лятната ваканция  дойде  баща й, и взе  двете  деца  на  село. И се  случи  най  ужасното  нещо – Кирчо  защитил  сестра  си  от  някакви  нахални  момчета  и  те  го блъснали  в  язовира.  Така  само  на   десет  години  загина  този  малък  рицар…

                 Нещастието  срути  Димка  напълно. Очите й,  смазани  от  мъка, гледаха без  да  виждат, ръцете й се  тресяха ,  ушите й  не чуваха нищо.

                А  Зара,  от  стреса  ли,  от  що  ли, като  по  чудо  се  оправи  напълно, та  чак  лекарите  се  смаяха. Навакса  изоставането  в  училище  и продължи  напред. И  защото  животът  е  по-силен  от  смъртта   Димка  постепенно  надмогваше  болката и реши да не остава с  едно  дете. Роди момиченце, нарече  го  Кети.   „За  да  не  е  сама  Зарчето. Вярно  голяма  е  разликата  в  годините  им, но  сестрички  са,  ще  се  подкрепят…”  -  ми  каза  тя,  когато  отидох  да  видя  бебето.

                 Димка  живееше  под  наем  в  стара  еврейска  къща, която  поделяше  с още  едно  семейство  от завода – Люба  и  Марин. Двете жени  се  разбираха  и  си  дружаха. Люба беше счетоводителка. Приятно  закръглена,  със  зелени  дяволчета  в  очите,  тя  се  усмихваше  магнетично  и  беше  весела  купонджийка.

              Напуснах  завода  и  минаха  трийсетина  години,  докато  срещна  тия  жени  отново. Люба, останала  вдовица  като  мен, си  купи  жилище  в  нашия  квартал. Започнахме  да  се  срещаме  на  кафе,  разходки,  сладки  приказки  и  стана  дума  за  Димка. Открихме й  телефона,  свързахме  се,  тя  радостно  ни  покани  в  къщи,  сърдечно  болна  била  и  излизала  рядко. Вече  живееше  в  центъра. Чакаше  ни  на  стълбището  на  блока – нетърпелива, развълнувана. Набързо  ни  разказа:  Мъжът  й  починал,  Зара станала  агроном. При приватизацията  купила с кредити  селскостопанска  техника ,  наела  десет  хиляди  декара  земя  и  вече пет  години  успешно  я  обработвала. „ Но  се  разведе  и  сега  живеем  заедно” – допълни Димка.  А  Кети завършила  фармацевтика,  заминала  за  Швеция  и  там  работела  в  една  лекарствена  фирма.  Много,  много  не  звъняла, рядко  си  идвала.

                Признавам, сърцето  ми  трепна  от  ревност,  когато  видях  с каква  радост  Димка  и  дъщеря й  Зара  обгърнаха  Люба. Нали  бяха  живели  заедно,  имаха  общи  преживявания,  спомени,  познати…

                Дали  от  благодарност,  или  защото  жестовете  на  Зара  я  ласкае,  но  в  главата на Люба  се  зароди  една идея, която  доведе до печални  последици.  Не  й  беше  работа,  но  тя  реши, че  Димка  трябва  да  дари на  Зара  своя  дял  от  апартамента. И  започна  да  я  убеждава: Швеция  е  страна  с  висок  стандарт. На  Кети  нищо  от  тук  няма  да  й  трябва. А  виж  Зарчето   колко  е грижовна. Трябва да  й  се  отблагодариш.

               Чист  и  нравствен  човек,  Димка  в  началото  възразила, но  под  постоянния  натиск   на  Люба  започнала  да  се  огъва. Вярвала  на  приятелката  си,  все  пак  счетоводителка  е  разбира  от  тия  неща.  Люба  се  свързала  с  адвокат и  започнала  подготовката  на  документите. Димка  ставала  все  по-неспокойна, плачела  скришом,  накрая  не  издържала и звъннала  на  Кети…

               В  уречения  ден  зачакали  в  къщи  адвоката и  нотариуса. Звъннало  се и  Зара отворила  вратата. Пред нея  стояла  сестра й  Кети. От очите й изскачали  мълнии.  Люба  уплашено  се  скатала зад  вратата  и  след  това  тихо  се  измъкнала. Скандалът  се  завихрил:

        -  Защо  го  направи,  како? Защо  искаш  да  ме  измамиш?  Да  не  мислиш, че  в Швеция  вървя  по  банкноти?  Трудно ми е там, чужда  съм,  много  работя,  малко  получавам, но  се  утешавах  с  мисълта,  че  имам  вас,  Ще  се  оправи  България,  ще  си  дойда,  ще  заживеем  заедно! Донесох  пари, ще ти платя  половината  от  жилището  и  вече  аз  ще  се грижа  за  майка. А теб  не  искам  да  те видя  повече! Разбра  ли?

            Чак  сега,  пред  пълните  с  ненавист  очи  на  Кети,  Зара  осъзнала  колко  нечистоплътна  е  постъпката  й  и  изпитала  угризение:  „ Защо  го  направих? Нараних дълбоко родната си сестра. Как ще залича  тази  рана? А майка  как ще  го  понесе?”

            Димка  гледала  безмълвна  тази  ужасна  сцена, после  изохкала  и  се свлякла  на пода. Екипът  на  „Бърза  помощ” дошъл  на  мига -  мозъчен  инсулт  и  я  взели  със себе  си.  Уплашените  сестри  влезли  бързо  в  линейката,  там  се  погледнали  в  очите,  заплакали  и  се  прегърнали…

            Димка  оживя, но е почти  неподвижна. Зара  претърпя  една  неблагоприятна  стопанска  година. Кети  й  даде пари да покрие банковите  си  кредите .  Разбраха  се,  когато  се прибере  от  Швеция, Зара  ще  й  върне  заема  и  ще  й  помогне  да  открие  своя  аптека.  Доверието   между   двете  сестри  бе  възстановено, но  на  каква  Цена!...

         Само  Люба  още  не  можа  да  разбере, че  със  своя  грешен съвет тласна  към  разруха  едно  добро  и  сговорно  семейство. И казва  с  упрек:

      … „Всичко  можеше  да  се  уреди,  ако  Димка  не  беше  звъннала  на   Кети  в  Швеция… „

 

 

     * Разказът е препечатан със съкращения от наскоро издадената книга „Стръкчета живот” на русенката Тодорина Гърдева.

   * Авторката е добре позната на русенската общественост – с всеотдайната си работа за развитието на културата в региона – чрез мрежата на народните читалища, библиотеките и профсъюзните домове на културата.

                                                                     Рени  Колева


Създадена на 11.02.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари