Ще тръгна съвсем сама, по ранина,
по уханието на презрелите ни вишни.
За теб в слънчев лъч ще се превърна,
ще ти се радвам, а ти не ще ме виждаш.
Ще те погаля по косата с ласка нежна,
а ти ще се усмихваш на моята милувка.
Така ще те обичам с обич най- разнежена,
че изцяло ще потъваш в моята прегръдка.
От ранна утрин ще те пия дълго до насита,
с аромат на роза по тялото ти ще се плъзна.
Любов ще ти наричам, че съм глътка неотпита,
в унес ще потъваш и за мен на сън ще питаш.
И още... чак до вечерта все по теб ще съм,
ще се скрия във очите ти, по синьото накрая.
Ще остана там... да те обичам до сутринта,
когато ще се будиш с мен, но без да знаеш.
За теб ще се превърна в слънчев лъч
Тази чудна любов...
Създадена на 27.08.2014 г.
Все още няма коментари