Луннокрасива, гората се спусна в полето.
В редките дрянови храсти се мярна сръндак,
тръгнал навярно към снощното място, където
ранна любов го споходи в кървящия мак.
Вятърът стихна унесено в близката нива –
хлебна лавина, потънала в синкав атлаз,
но кукумявката – стара мома завистлива –
злобно прокоби нещастие в нежния час.
Страшно присветнаха гладни зеници в шубрака.
Миг колебание, после – решителен скок,
с който заглъхна любовният зов на сръндака
в гърло, прекършено с удар фатално жесток.
Макове, макове – капчици кръв, непопила
в топлата нива с посърнали, тежки жита...
В алени макове – белег на вълчата сила –
с ужас се сгуши и тихо заспа любовта!
Ирена Панкева написа:
Преди около 10 години
Луннокрасива, гората се спусна в полето.
В редките дрянови храсти се мярна сръндак,
тръгнал навярно към снощното място, където
ранна любов го споходи в кървящия мак.
Вятърът стихна унесено в близката нива –
хлебна лавина, потънала в синкав атлаз,
но кукумявката – стара мома завистлива –
злобно прокоби нещастие в нежния час.
Страшно присветнаха гладни зеници в шубрака.
Миг колебание, после – решителен скок,
с който заглъхна любовният зов на сръндака
в гърло, прекършено с удар фатално жесток.
Макове, макове – капчици кръв, непопила
в топлата нива с посърнали, тежки жита...
В алени макове – белег на вълчата сила –
с ужас се сгуши и тихо заспа любовта!