Лили Иванова: от Кубрат до „Олимпия“, шест десетилетия на сцената

Лили Иванова е певицата, която Радио България нарича прима на българската поп музика, а парижката зала „Олимпия“ представя като най-голямата фигура в българската популярна музика. Тя е на сцената от началото на 60-те години. Ето най-важните етапи от кариерата ѝ, от Кубрат до сцената на „Олимпия“ в Париж.

Кубрат, Варна и първите песни

Лили Иванова е родена в Кубрат, в Североизточна България. Официалните данни сочат 1939 г. Завършва училище за медицински сестри във Варна и за кратко работи като медицинска сестра, разказва Радио България.

Започва да пее в началото на 60-те години, насърчавана от приятели и колеги в родния си град, пише британското списание Monocle. През 1961 г. получава одобрението на Министерството на културата и започва да гастролира в страните от Източния блок. По онова време кариерата на изпълнителите се управлява от Концертната дирекция към министерството.

Първият ѝ голям успех у нас е през 1964 г., в зала „Универсиада“ в София, според БНР.

Албумите

Първият ѝ албум, Amore Twist, излиза през 1963 г. при румънския лейбъл Electrecord. Той е предимно с песни в италиански стил. Monocle посочва, че през 1967 г. следва албум, който е първият поп албум на български език.

По данни на Радио България Лили Иванова е записала 38 самостоятелни албума, повече от 45 малки плочи със сингли и над 15 сборни издания. Има и повече от 20 музикални награди. Сайтът на зала „Олимпия“, цитиран от БТА, дава още по-големи числа: над 10 000 концерта, повече от 600 песни и над 40 самостоятелни албума, повечето с платинен статус. През 2020 г. пандемията я принуждава да отложи част от концертите си, но тя издава два албума със записи на живо.

Турнета по света

Радио България изброява страните, в които е гастролирала: бившия СССР, Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, бивша Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и други. В края на ХХ век пее и в САЩ и Канада пред българските емигранти.

Една от най-разказваните истории е за участието ѝ в поп фестивал в Рио де Жанейро, на стадион с 30 000 места. До нея е Генко Генов, основателят на фестивала „Златният Орфей“. Пред БНР той си спомня, че публиката била шумна, а певицата изглеждала малка и крехка на огромната сцена, докато не запяла и не настъпила пълна тишина.

През 1999 г. Лили Иванова е удостоена с орден „Стара планина“, който се дава за изключителен принос към България, отбелязва Monocle.

Парижката „Олимпия“

На 9 януари 2009 г. Лили Иванова става първият български изпълнител със самостоятелен концерт в парижката зала „Олимпия“, една от най-известните концертни сцени в Европа. На следващата година излиза албумът Au Nom De La Foi. Той носи името на песен, която изпълнява на френски, по текст на Стефан Шапел и музика на Кристиан Хол, с аранжимент на Емил Бояджиев, съобщава БНР.

През юни 2025 г. певицата участва за първи път във фестивала „Франкофоли“ в Пловдив, пише БТА.

Гласът и жанровете

Представяйки я, зала „Олимпия“ пише, че гласът ѝ, едновременно мощен и чувствителен, минава отвъд границите на жанровете: поп, шансон и джаз. Радио България от своя страна отбелязва, че в историята на българската поп музика няма друг изпълнител с подобна биография, и нарича творческото ѝ дълголетие уникално.