Вълчи дни и Мратинци: как баба „връзваше устата на вълка“

В старото село вълкът е бил истинска заплаха за стадата, а зимата, когато глутниците слизат към кошарите, е най-опасното време. Затова народният календар отделя няколко дни, наречени Вълчи празници, в които стопаните спазват строги забрани, за да „затворят устата“ на вълка.

Кога се падат Вълчите празници

Периодът трае 3, 5, 7, 9 или 10 дни според района и се нарича още Вълчляци, Вучляци или Дзверини дни. Най-често е около Архангеловден, в края на есента. На много места свети Мина се смята за покровител на вълците, защото празниците започват на 11 ноември, неговия ден. Там, където траят десет дни, те завършват на 21 ноември, Въведение Богородично, наричано затова Вълча Богородица. В Сливенско и Котленско се е вярвало, че има три Богородици, Голямата, Малката и Вълчата, представяни като сестри.

Календарът не е еднакъв в цялата страна. В Южна България вълчите дни се пазят по време на Мръсните дни около Коледа, а в села като Медвен, Грудово и Вресово през Трифунците, от 1 до 3 февруари. Подробности има в статията Вълчи празници.

Мратинци в Северна и Западна България

Мратинци е обичай, известен главно в Северна и Западна България, с главен ден 14 ноември, деня на апостол Филип. На някои места в Западна България така се нарича целият период от 11 до 16 (или до 21) ноември, местен вариант на Вълчите празници. Мратинякът е демонично същество, представяно като огромна черна кокошка, което според поверията носи болести по домашните птици. Мратинските нощи са смятани за по-опасни дори от Мръсните дни.

За да умилостивят мратиняка, жените колят пиле, най-често черно петле. Рано сутринта най-възрастната жена в къщата го взема от курника и го носи до прага. По-младата излиза отвън и двете държат птицата през прага така, че главата да е вътре, а тялото отвън. По-младата пита: „Какво колиш?“, а възрастната отговаря: „Коля мратиняк“. Това е единственият случай, в който по старите вярвания жена в дома може да коли животно.

Пилето се сготвя и изяжда, а перата се пазят и при нужда се горят, за да се прекадят с дима болни деца и родилки. Главата и краката се завързват с червен конец и се окачват до огнището или над вратата за защита. В Ботевградско пилето се коли зад вратата, където на Игнажден сяда полазникът, и то с крояческите ножици, които после се връзват и остават така до 21 ноември.

Забраните: без ножици, вълна и мъжки дрехи

През Вълчите празници името на вълка не се изрича. Вместо него се казва „двоица“, „троица“, „девет души“, „братя“ или „душмани“. Забраните засягат най-вече женската работа. Не се работи с вълна и с остри предмети като нож, ножици, дарак, гребен и игла, защото напомнят вълчи зъби. Ножиците не се отварят, „за да са затворени челюстите на вълка“. Още в навечерието те се връзват здраво и се скриват, за да не ги отвори случайно някое дете. Същото важи за сгъваемите ножове.

Не се шият дрехи, особено мъжки: вярвало се е, че който облече такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разказва се за жена, която закърпила връхната дреха на мъжа си по време на празниците. Когато той отишъл за дърва, вълк го нападнал, откъснал само кръпката от рамото му и си отишъл.

Пепелта от огнището не се изхвърля, защото се е вярвало, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят. Веригата над огнището се заключва, а след залез слънце хората избягват да излизат навън.

Калта и „зашиването“ на вълчата уста

На някои места жените мажат с кал около огнището и вратата, както и вратите на кошарите и оборите, и нареждат: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката“. В Пловдивско жените отиват зад кошарата и със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. В Габровско обредът се изпълнява от две жени: едната пита какво шие другата, а тя отговаря, че зашива устата на вълка.

В Западна България, в села като Чупрене, Стакевци и Доктор Йосифово, на първия Трифунец, 1 февруари, се меси обредна пита. Украсата ѝ изобразява кошара с овце и говеда, „буден“ стопанин на вратника и вълци около кошарата. Питата се прекадява и се слага в храната на добитъка, за да го пази от вълци.

Куцулан, най-опасният ден

Последният ден от празниците се смята за най-опасен. Наричат го Куцулан, Натлапан или Клекуцан, по името на най-страшния вълк, единака, приеман за митичен водач на глутницата, който обаче не върви с нея.

Днес тези обреди са етнографска памет, но много хора над 50 още помнят бабини забрани като „не отваряй ножицата“. Зад тях стои стопанският страх на селото от загубата на стадо, който някога е решавал дали семейството ще изкара зимата.