Проверете пишете ли правилно: 8 честа грешки и правилата от Официалния правописен речник

Поздравителна картичка, обява във входа, коментар във Фейсбук, писмо до общината: пишем повече от всякога, а грешките в писмения текст се виждат веднага. Добрата новина е, че повечето от тях са едни и същи и се подреждат в няколко правила. Събрахме осемте най-чести случая заедно с отговорите, които Институтът за български език към БАН дава в своя справочник „Езикови справки“. Там всеки отговор е подкрепен с точка от Официалния правописен речник от 2012 г., който е действащата норма.

1. Пълен или кратък член

Това е най-известното правило и най-честата грешка. Пълният член (-ът, -ят) се пише, когато думата е подлог в изречението или определение към подлога. Най-лесната проверка е да замените думата с местоимение. Ако на мястото ѝ застава „той“, пишете пълен член. Ако застава „него“ или „го“, пишете кратък.

В справочника на Института има няколко поучителни примера:

• „А кой по-добре би се справил със задачата от режисьора?“ Тук думата се заменя с „него“, затова членът е кратък.
• „Няма му го панталона.“ Изречението няма подлог, защото глаголът „няма“ е безличен, и членът отново е кратък.
• „Ти си нашият човек.“ Съчетанието се свързва с глагола „съм“ и тук се пише пълен член.

Справочникът посочва точки 17.6.1 и 17.6.2 от Официалния правописен речник.

2. Лекарят, а не лекарът

Съществителните, образувани с наставките -ар и -яр, се членуват с мекия член: лекар – лекаря, лекарят; огняр – огняря, огнярят; юбиляр – юбилярят. Институтът се позовава на т. 17.4.3 от Официалния правописен речник. Затова пишем „лекарят ми каза“ и „юбилярят духна свещите“. Твърдият член (-ът, -а) остава за думите, в които завършекът -ар или -яр не е наставка, затова при съмнение проверете думата в речника.

3. „Във“ и „със“: кога предлогът се удвоява

Предлогът „в“ става „във“ пред думи, които започват с „в“ или „ф“ (във Варна, във Франция), а „с“ става „със“ пред думи, които започват със „с“ или „з“ (със сестра ми, със захар). Справочникът отговаря изрично на една честа колебливост: пред „щ“ предлогът не се удвоява. Правилно е „с щастие“, а не „със щастие“, докато „със смирение“ и „със 7 години по-голям“ са правилни.

Има и втори случай, за който малцина се сещат. Когато два предлога стоят един до друг и върху първия пада логическото ударение, той също се удвоява: „във и извън сградата“, „със или без опит“, „координация във и между институциите“ (т. 15.3 от речника, по Езикови справки).

4. „Не“ слято или разделно

Основното правило: „не“ се пише отделно от глаголите (не знам, не искам) и слято, когато образува нова дума с противоположно значение (немазен, неспокоен, невнимание). Институтът дава и два по-тънки случая:

• Причастието се пише слято, когато не е сказуемо: „Кандидатите, неспазили условието, ще бъдат уведомени“ (т. 61.2).
• Когато „не“ е част от представката „недо-“, също се пише слято: „недочувам“, „недочувайки“ (т. 60.1.1).

А в израза „не много ясна представа“ „не“ се пише отделно, защото отрича наречието „много“.

5. „По-“ и „най-“ с тире или отделно

Когато образуват степен на прилагателно или наречие, „по“ и „най“ се пишат с малко тире: по-добър, най-хубав, по-така. Пред глагол и пред предлог обаче се пишат отделно: „най обичам“, „най у дома“, а „по“ пред глагол получава знак за ударение: „Това по̀ би ти отивало“. Повтарянето също се пише с тирета: „по-по-най“ (т. 58 от речника, по справочника).

6. Я или е: бял, но бели

Това е старото „ятово“ правило. Когато в следващата сричка има „е“ или „и“, „я“ преминава в „е“: бял – бели, мярка – мерки, всяка – всеки, седянка – седенки, заподозрян – заподозреният. По традиция има и изключения: правилно е „коленна става“, макар думата да идва от „коляно“, точно както „хляб“ дава „хлебен“. Пише се „деветка“, а не „девятка“, защото там изобщо няма променливо я (Езикови справки, т. 6.2 и 7.4).

7. Едно или две „н“

Двойно „н“ се пише, когато думата е образувана с наставка, която започва с „н“, от основа, която завършва на „н“: „съвременник“ (от „съвременен“), „ценност“ (от „ценен“). Ако основата не завършва на „н“, второ „н“ няма. Затова е „рожденик“, „избраник“ и „фина“ (от „фин“), с едно „н“ (справочникът, т. 16.1 и 16.2).

8. Пише се, както не се чува

Звучните и беззвучните съгласни объркват мнозина, защото в говора се изравняват. Проверката е в сродна дума, в която звукът е пред гласна. Ето няколко думи, които Институтът е уточнявал: правилно е „въстание“ (не „възстание“), „изконен“ и „изкушение“ (със „з“), „догадка“ (от „догаждам се“), а не „догатка“.

Наречията с предлог също заслужават поглед. „Наблизо“, „надълбоко“ и „задълго“ се пишат слято, но „на близо пет километра“ се пише отделно, когато „близо“ означава „приблизително“, а „от другаде“ се пише разделно (т. 53.19 от речника, по Езикови справки).

Къде да проверите

• Езикови справки на Института за български език: въпроси и отговори, подредени по теми, с точния член от Официалния правописен речник. Има търсачка по дума.
• Речник на българския език (онлайн): многотомният академичен речник със значенията и формите на думите.
• Самият Официален правописен речник на българския език (2012 г.), който можете да намерите в библиотеката или в книжарницата.

Не се притеснявайте, ако сте учили някое правило другояче. Нормата се е променяла с времето, а правилата за пълния член и за слятото писане тревожат и професионалните редактори. Хубаво е, че отговорът се намира с няколко щраквания.