обичта е дело

разказ
Normal_500x500june3

- Обичам те - въздъхна Кирил и погали Ружа по главата - обещавам ти, че ще съм винаги до теб, независимо какво се случи.

От този ден бяха минали повече от 30 години и цели 29, откакто Ружа не беше виждала Кирил. Просто един ден не се обади. Имаха среща, но той не дойде. Младото момиче го чака, чака, после се прибра вкъщи и започна да чака позвъняването. Мина ден, после два, седмици, месеци, години. Чертите на Кирил поизбледняха в представите й, но не й думите "обичам те". За нея те вече нямаха този смисъл. Около 7 години по-късно тя се запозна с Владо. Мимолетна връзка, от която се роди Мария. Малко пухкаво русо ангелче, което се превърна в умно и красиво момиченце, после в красива млада жена. -

- мамо, той ме обича - Мария не можеше да разбере защо майка й не желае да повярва в любовта между нея и Румен. Наистина Румен беше малко вятърничав, не работеше, не си и търсеше работа, но пък обещаваше, че ще го направи, сега му се живеело. И най-важното - казваше й, че я обича и че е готов на всичко за нея.

- Мария, не е важно какви думи изричат устата му - въздъхна тежко Ружа, понесла на плещите тежестта на спомена - важно е какво говорят делата му. Обичта е дело, а не дума.


Създадена на 19.06.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари