club50plus.bg

Намирам се в страхотна възраст. Зад гърба си  оставих 59 пълноценни години. - казва за себе си Снежанка Душкова, един от верните приятели на Клуб 50+ и последователен участник в инициативите на сайта. - В тази възраст мъдростта натежава, грешките намаляват, но последствията от тях се увеличават. За съжаление изпратих завинаги моите най-близки на сърцето роднини - майка, баща, а съвсем на скоро и брат ми, които бяха моята опора, радост, барометър и стимул за всяко мое начинание в живота. Родих дъщеря си на 44 годишна възраст,или както казват приятелите ми - хванах последния влак и сега съм майка на очарователната Моника - красива, дълго чакана и много желана. Тя е моята най-голяма и осъществена мечта. Вече навърши 16 години и е много перспективна спортистка. Тренира кану-каяк в Спортен Клуб "Чипилски"и се радва на добри резултати.

По професия съм учителка по физическо възпитание и спорт, с много дълъг педагогически стаж. Майстор на спорта съм по художествена гимнастика - бивш национален състезател. Мисля, че оставих добри спомени и резултати като състезател и учител.
Към момента съм пенсионер, но връзката с моите питомци е била винаги осезаема, защото професията за мен е призвание, а не печеливша карта.

Какво Ви дава писането?  ( Снежана е един от победителите в литературния конкурс "Обич многолика")

Перото за мен е приятел, верую и цяр. Писането ми дава самочувствие и възможност да изразя себе си. Има магия между нас,която взаимно ни привлича. Заедно с него вървим през годините като верни и съкровени приятели. Опитваме се да направим света малко по-красив и добър. Обичам словото. За мен думите са от огромно значение - ако нямат собствен стил се дразня, ако се използват на вятъра също, но когато минат през сърцето, остават там завинаги.
Записвам от дете своите хрумки и мисли, някои от които публикувани. Запечатвам ги върху  салфетки, пръснати листа - наричам ги моите бисери. Писането е като вероизповеданието - иска дълбока вяра и откровеност. Предадеш ли настроението неправдоподобно, изменяш на чувствата и душата ти более.

А четенето?

Четенето е прозореца на душата за полет - то ти дава , а ти споделяш наученото. Така светът оцелява, помъдрява, върви напред и продължава да се върти. Доброто четиво е това, в което авторът е вложил себе си и читателя разбира за какво става дума. Ако търсим в четенето само умните мисли, няма да видим умното съдържание. Ако търсим само сензацията, няма да видим и усетим стила на писането, вещината и богатството от словесни изрази, които обикновено те грабват веднага. Но ако не чувстваме липсата на книгите, тогава трябва да виним обществото и родителите ни за грешките им през първите ни 7 години от живота.

Според Вас, интернет измества ли добрата стара книга, списание, вестник?

Не разбира се. Когато човек умее да разпределя времето си и в същото време иска да бъде част от общото гъмжило наречено живот, винаги ще намери своите предпочитания независимо от възможностите и съблазните на техническия прогрес. Интернет е неизчерпаем, дава отговори на всеки вълнуващ те въпрос, информира те за всяко актуално събитие по света и у нас. Но добрата книга или класическо произведение ти дават онази интимност и съпричастност на преживяването, без които духът ни би бил много по-беден. В уюта на книгата човек забравя не само собствените си грижи, но е готов да съпреживее и чуждата съдба, да стане неволно участник във велики дела,да усети пулса на героите и мислите на автора,а тази връзка е много необходима за духовното изграждане на всяка личност.

Обич многолика – кои са, за Вас, многото лица на обичта?

Обичта е живецът на обществото. Тя е нещото, което ни прави живи, необходими, изпълва сърцата  и осмисля съществуването ни. Многообразието й е там, където е надникнала човешката душа. Има я във всичко що е сътворила Божията ръка. Има я и във всяко живо същество - в нас и извън нас, в природата в обкръжението ни, навсякъде, където очите и мечтите ни достигат. Може да е споделена или платоническа, да е заслужена или не, да е отритната или желана, но тя винаги съществува и колкото са различни хората по между си, толкова е многолика и тя. Обичта е разковничето на желанието ни за живот.

Ако трябва да довършите изречението „Обичам….“ По максимално кратък начин, как би би звучало?

"Обичам живота, истината и Бог!"

Обяснявам:
Животът ни е дарен, за да му се радваме и да го изживеем достойно. За да живеем достойно, трябва да приемем истините в живота. А истината започва от Божието единоначалие.

Споделете любима сентенция на любим Ваш автор!

Трудно е да се даде приоритет на дадена сентенция, защото те са нашите пътеводители  в живота. Но  ще се спра на една от тях, защото всички, малко или много, сме грешници на тази Земя:

 "Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен,за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи!"
                                                                                                                                        Джон Максуел