Лятото на 2008 година , в еуфрия че отново ще пътуваме за Турция, предишната година посетихме Мармарис, а тогава ни предстоеше Кушадъсъ. Но в главата ми бяха други неща - искахме бебе, а не ставаше , опит, след опит, месец след месец, теста за бременност все отрицателен.
Дойде деня , багажа беше готов , отидохме пред стадион В.Левски , автобуса ни чакаше . Качихме багажа , настанихме се на седалките. Чакаше ни дълъг път - цели 23 часа с нощен преход, от предишното лято , знаехме че е доста изморително . Тръгнахме , гледах през прозореца и се любувах на гледките , но и мечтаех заедно с това и се питах , защо не става ? "Оф , дано Кушадъсъ ми донесе така желаното бебе " си казах, затворих очи и си го пожелах силно.
Стигнахме , доста изморени , беше много топло, хотела препълнен, в 8 часа , слънцето вече напичаше. Изчакахме да ни вземат данните и веднага багажа в багажното отделение и на плажа. Бяхме само аз и съпруга ми / тогава все още приятел / . Толкова беше красиво , изпълнена с емоция почивка , нови запознанства , та в един момента бях забравила да мисля постоянно за бебето. Неусетно минаха 7-те дни. Трябваше да се прибираме , странно но чувствах някаква промяна в себе си , още незнаех каква е . Беше ме напуснала тревогата , постоянните въпроси бушуваши в главата ми . Последния ден , часове преди да отпътуваме , отидох на терасата на хотела , огромна с изглед към морето , небето ясно , чуваха се само смеховете на хората на басейна и плажа . Благодарих за тази почивка , за хубавите моменти и тръгнахме . Прибрахме се в София и само след броени дни разбрах, най-хубавата новина - Бебе.
Все още няма коментари