club50plus.bg

В продължение на девет месеца в периода 2004 г. – 2006 г. успешно са разкрити източната и западната част на амфитеатъра, а през 2005 г. под неговата арена са проучени част от руините на по-ранна обществена сграда, която е определена като римския театър на Сердика. Първият строителен период на амфитеатъра може да се отнесе най-рано към самия край на III век, датирано от монети на император Максимиан (296-305 г.). Тази хипотеза може да се окаже логична, като се има предвид издигането на Сердика в ранг на столица на провинция Вътрешна Дакия от диоцез (административна област с няколко провинции) Илирик при управлението на император Диоклециан. Вторият строителен период се отнася най-вероятно към първата четвърт на IV век, датиран с монети на Константин Велики (305-337 г.) В окончателния си вид (около 322 г.) амфитеатърът е имал изградена  елипсовидна арена с дълъг диагонал, ориентиран в посока изток-запад с леко отклонение и размери 61 м на 43 м. Трибуните са били изградени само на юг, изток и запад, като е бил използван естественият северен склон на геологическия разлом между ул. “Московска” и бул. “Княз Александър Дондуков”. Седалките позволяват едновременно присъствие на около 3 200 човека. Има основание да се смята, че входът за зрителите е бил откъм ул. “Московска” и потокът се е движел по вътрешни стъпала, но се предполага влизане и от запад, още повече че този вход е срещу източната порта на Сердика. Такива видове амфитеатри са открити в Грант, Париж, Нери ле Бен, Лилебон, Ген и пр. Датата на цялостното изграждане на Амфитеатъра (320-322 г.) и продължителността на неговото функциониране дава основание за изразяване на една предпазлива хипотеза, свързана със събитие от изключителна международна важност. По това време в Сердика няма достатъчно голяма сграда, която да приюти на едно място участниците на Втория вселенски събор от 343 г.

През втората половина на IV век амфитеатърът изгубва функциите си на обществена сграда и е изоставен. Строителният материал е подложен на разграбване, като готова кариера за тухли и камък. Руините са били преизползвани за изграждане на жилищни помещения. В източната част са разкрити жилище и пещ, чието функциониране се отнася към втората половина на V и началото VI век, документирано с монети на император Анастасий I. Разкрити са и други структури на жилищни помещения от IV, V, и VI век, както и работилница за костени изделия, съществувала през  VI век.  Засега най-късните и масови монети датират от 383-392 г. на императорите Теодосий I, Валентиан II и Аркадий. Макар и дребни, те са добре запазени и идват да покажат, че изоставянето/затварянето на амфитеатъра е станало по време на религиозните забрани и едикти на  Теодосий I, в самия край на IV век.

Извън крепостните стени на Сердика са разположени две емблематични обществени сгради- Римски Театър и Късноантичен Амфитеатър, най-големите сгради, открити в центъра на София, свидетелстващи за нейния растеж през вековете. Тези сгради представят Сердика като важна част от Римската империя. ” (4)

Поради разрушаване на стара  и строеж на нова сграда на ул. “Московска” № 11 (в непосредствена близост до едната от праисторическите могили), предстои ново археологическо проучване и разкриване на  още части от кавеата (трибуните) на  амфитеатъра. В хотел “Арена ди Сердика” могат да бъдат видени част от трибуните, арената и източния вомиториум (вход), а друга разкрита част, намираща се на самия ъгъл на “Дондуков” и “Будапеща”, се руши зад металните заграждения.

---

            Съставител: Агнеса Данаилова

 

Материалите за статията са предоставени от Жарин Величков ©- историк и археолог, ръководител на археологическото проучване на амфитеатъра на Сердика.

Амфитеатър (“двоен театър”)

Използвани източници:

1. Археологическите паметници в София  изд. ИТУС 98 ЕООД, С. 2011 г.

2. Градът в Тракия и Дакия през късната античност Велизар Ив. Велков, издание на БАН, С. 1959 г

 3.   История на България, том I Институт по история, издание на БАН, С. 1979 г.

4.   Сборник научни статии, посветени на София     изд. от Силфида ООД по поръчка на Столична община и ОП “Стара София”