клуб50онлайн списание за активните хора над 50
Как да

Онлайн измами във Фейсбук и как да познаем фалшивия профил

Онлайн измами във Фейсбук: как да познаем фалшивия профил по снимка, адрес, общи приятели и искане за пари, и къде да подадем сигнал.

От Редакция на Клуб 50+Публикувано: 5 мин. четене

Онлайн измамите във Фейсбук се разпознават по няколко неща, които се проверяват за минута: снимката, адресът на профила, общите приятели и молбата за пари или данни (Дойче веле, Пази детето в интернет (ЗК Лев Инс)). Самата мрежа твърди, че 5% от потребителите, които се регистрират всеки месец, са фалшиви.

Какви са белезите на фалшивия профил

Първият сигнал често е покана за приятелство от непознат без нито един общ приятел. Такива покани идват с общи комплименти, които не звучат лично (Пази детето в интернет (ЗК Лев Инс)).

Вторият сигнал е бедният профил. Липсват работа, образование и местожителство, а описанието е кратко или го няма (Пази детето в интернет (ЗК Лев Инс)). Малкият брой приятели също е знак, особено при нов акаунт, а в списъка им често има други съмнителни профили. Ако профилът е създаден съвсем отскоро, и това е повод за съмнение (Дойче веле).

Третият сигнал са публикациите. Фалшивите профили споделят реклами, връзки към съмнителни сайтове или пропаганда вместо лични преживявания (Пази детето в интернет (ЗК Лев Инс)). Съдържанието трябва да отговаря на човека, който уж стои зад профила (Дойче веле).

Нито един от белезите не е доказателство сам по себе си, а ДВ подчертава, че дори комбинацията не е абсолютна гаранция (Дойче веле). По наша преценка си струва да се търсят поне два-три белега заедно, преди да решим, че профилът е фалшив.

Как се проверяват снимката и адресът на профила

Снимката се проверява с обратно търсене. Търсачки като Гугъл, Бинг и Яндекс показват дали същото лице се появява под друго име (Дойче веле). Ако снимката се намира на много места, профилът най-вероятно е фалшив (Пази детето в интернет (ЗК Лев Инс)).

Подозрителни са още снимките с ниско качество, липсата на снимка и изображенията, които изглеждат прекалено професионални или са направени с изкуствен интелект (Пази детето в интернет (ЗК Лев Инс)).

Адресът на профила в браузъра също издава много. Измамниците често се регистрират с едно име и после го сменят, затова линкът може да не съвпада с името на екрана (Дойче веле). ДВ дава пример с „профил на Илон Мъск“ с адрес, в който има чужди имена и числа, и заключава, че това вероятно не е истинският човек.

Ако профилът е на обикновен човек, потърсете го и в други мрежи. Ако снимките, описанията и данните за контакт съвпадат и съдържанието е сходно, най-вероятно има истински човек (Дойче веле).

Кога молбата за пари издава измамник

Най-ясният знак е искане за пари или лични данни. Измамникът разказва трогателна история, за да получи пари, или се опитва да вземе номер на карта и пароли (Пази детето в интернет (ЗК Лев Инс)).

Има и по-коварен случай. Понякога пише истинският профил на познат, но не самият той. Този профил ще мине всяка проверка за снимка и приятели, затова проверката не помага. По наша преценка единственият надежден тест е разговор с човека по канал, който вече ползвате с него.

Същото съветва и Сантандер: когато не сте сигурни, свържете се по надежден канал, за да проверите дали профилът или съобщението са истински (Banco Santander). Повече за защитата на самия Ваш профил четете в материала за сигурността на профила във Фейсбук.

Как да познаем истинския профил на банка или фирма

Профилите на фирми и публични личности обикновено имат син белег за автентичност. Ако го няма, проверяват се другите признаци (Дойче веле). Белегът стои в края на името на профила и го получават само фирми, които могат да докажат с документи, че каналът е техен (Banco Santander).

Най-сигурният път към официалния профил води през сайта на самата организация, където обикновено има връзки към него (Banco Santander). Полезно е да се види и колко отдавна е отворен профилът. Съвсем нов профил е причина за предпазливост, а стар профил с много малко съобщения може вече да не се използва.

Не пишете лични данни публично под публикация. Изпратете лично съобщение (Banco Santander). Сантандер заявява, че никога не иска лични данни, кодове за сигурност, пароли или данни за карта по имейл, съобщение или в социалните мрежи. Подобно правило важи и за българските банки, но е добре да го потвърдите в самата си банка. По-подробно за разговорите „от банката“ има в материала за фалшивите обаждания от банка.

Пазаруване във Фейсбук и цени, които са твърде добри

Комисията за защита на потребителите предупреждава, че пазаруването в социалните мрежи може да е опасно. Тя съветва да се съмняваме в съблазнителните оферти, защото няма причина стока в социалните мрежи да е значително по-евтина, отколкото в сайта на търговеца (Комисия за защита на потребителите).

Нереалистично ниската цена е сигнал и според немски специалист по кредитна информация, цитиран от ДВ (Дойче веле). Адресът на магазина трябва да се сравни с официалния сайт, защото понякога разликата е в една-две букви.

Предварителното плащане е най-рисковото. Когато парите са преведени по банков път, с PayPal или с карта, връщането им е много по-трудно, а директният дебит е най-лесният за връщане, ако банката бъде уведомена бързо (Дойче веле). Повече за правото на отказ и за рисковия продавач има в материала за онлайн покупките.

Какво се прави, ако вече сме платили или въвели данни

Проучване на немската агенция SCHUFA показва колко често се случва това. 37% от анкетираните там вече са попадали на фалшив онлайн магазин, а 22% са били жертва на кражба на лични данни с неразрешени плащания (Дойче веле). Данните са за Германия, но схемата е еднаква.

Немски експерт по защита на потребителите описва три бързи стъпки при неразрешени плащания. Първо се блокират сметката и картата, като се свързваме с банката. После се подава жалба. Накрая се документират неразрешените плащания (Дойче веле). Съветите са дадени за Германия. Затова в България е добре да попитате собствената си банка какво важи при Вас.

Къде се подава сигнал

Подозрителният профил се докладва на самата социална мрежа за проверка (Дойче веле). За спорове с търговци КЗП има електронна форма за подаване на сигнали и жалби (Комисия за защита на потребителите).

Европейската служба за борба с измамите не разследва киберпрестъпления като измами при онлайн плащания и фалшиви уебсайтове за търговия. Жертвите на такива престъпления се насочват към страница на Европол, където се обяснява как да се съобщи (Европейска служба за борба с измамите (OLAF)).

Използвани източници

  1. Как се познават фалшиви профили, ботове и тролове в мрежите — Дойче веле
  2. Как да разпознаем фалшив профил в социалните мрежи — Пази детето в интернет (ЗК Лев Инс)
  3. Комисия за защита на потребителите — Комисия за защита на потребителите
  4. Four steps to identify fake accounts on social media — Banco Santander
  5. Как да разпознаем фалшивите онлайн магазини — Дойче веле
  6. Съобщете за измама — Европейска служба за борба с измамите (OLAF)

Още по темата

Материалът е на редакцията; източниците му са по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.