Да приседна на края на лятото
Свети над моята къща черна луна. Пие я - сякаш е стомна. Вика ме къщата бяла да се прибера. Късно е – аз съм бездомна. Все ми помахва подканящо с бяло перде – нещо ли да ми разкаже? Толкова много далеч съм – самотно щурче нейде, под шумка, в боаза.
Свети над моята къща черна луна. Мръква я – бялото пие. ...
преди повече от 13 години
9678
0.0