Бавно и неусетно

разказ
Normal_500x500june3

Гадно нещо е животът. В смисъл – минава, мой човек. Млада, готина, синеока, дългокрака – това не е за цял живот, да знаеш. Бръчки, бели коси, артрит, косми над горната устна... Мъка! Ама трябва да стане нещо, че да го забележиш. Щото човек вижда тия работи в околните, но по себе си...

    Бях съкратена от почти четири месеца и се явявах на седмото интервю за работа. Баровска фирма, тежка фирма. Чак бодигардът е с вратовръзка. Секретарката – жълто глава глупачка с едни криви крака и големи силиконови цици – ме гледа някак си... Абе, сякаш ме няма. И в същото време нащрек – като край зло куче.  И телефона вдига с едни жестове...

  • Альо? – лигави се в слушалката. – Шефът ви чака.

   Той се навел над някакви листи и си играе роличката на много зает. Ами да – фирмата на него чака, никой не може да го замести!... Честно казано, страхувах се да не е някой младок. Тия, с жълтото покрай устата, най мразят, когато нещо на годинките на майка им затърси работа. Старичък... Предната половина на главата му е гола. Вратът – набръчкан. Косата, колкото я има край ушите, е рядка и сива... Абе, не че тоя тип началници са стока – те пък все гледат да се обкръжат с такива като изрусеното в преддверието. Педофили гадни.

   Надигна лице. Нещо ми светна – тия очи!... Зеленикави с кафяви точици. Правият римски нос. Имах един съученик – Радослав. Отличникът. Знаменосецът на гимназията. Трошачът на момински сърца. Първият мъж в живота ми.

  • Какво сте работили досега?

   Стана на абитуриентския бал – май, цъфнали вишни, едри като гроздове звезди... Глупости. Тоя е по-стар от мене поне десет години. Макар че гласът...

   Зададе ми още – цифром и словом – шест въпроса. Вече бях опитна и разбрах, че няма да ме огрее.

   Радослав беше. Точно по разсеяния поглед го познах. Много е добър, когато реши да се отърве от някого. Гледа хладно и мисли за друго – само той го умее така красноречиво.

    -     Секретарката ще ви се обади до седмица.

   Вятър! Знам ви репертоара. И след седем години няма да ме потърси.

   Страдах зверски цяло лято. Другите четоха, а аз плаках. И съвсем закономерно те влязоха в Софийския, а аз в един забутан провинциален клон... Което цял живот ми е пречело да си намеря свястна работа.

   Спрях на вратата. Поколебах се съвсем мъничко. Всъщност, какво губех? И губех ли въобще?

  • Да сте учили в Трета гимназия?

   Гласът ми потрепери издайнически.

   Той се сепна.

  • Да.

   Май му идеше да ме удуши. За него аз вече трябваше да съм поне на една галактика разстояние от офиса.

  • Единайсети бе клас?
  • Единайсети бе.

   Пламна микроскопична искрица интерес.

  • Радослав?

   Кимна, вторачен в мен.  Някъде дълбоко, дълбоко в зелените очи с кафяви точици нещо трепна. Далечен спомен– бели вишни, жълта луна, кръшен девичи смях. Някакво чувство...

  • Единайсети бе клас – повторих като упоена. После натъртих: - Моят клас.

   Интересът му се стопи. Сви устни. Запрехвърля писалката – златна! – от ръка в ръка. Скука. Досада. И нетърпение да бъде оставен на мира.

  • Тъй ли? – рече машинално. – По какво ни предавахте?...

Създадена на 26.07.2014 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    гост написа:

    Преди повече от 7 години

    невероятен разказ............да те заболи, да се погнусиш, да се възхитиш..............
    поздравлуния за автора- за пореден път


  • Picture?type=square

    Боянка Милкова написа:

    Преди повече от 7 години

    Поздравления и от мен! ... :)


  • Picture?type=square

    Stoicho Stoimenov написа:

    Преди повече от 7 години

    Лошото е, че всичко това се среща в България.....
    Разказът е верен с "оригинала" !


  • Picture?type=square

    Краси Христева написа:

    Преди повече от 7 години

    Адмирации, Андрея!


  • Picture?type=square

    Zhivka Jiji написа:

    Преди повече от 7 години

    Поздрави, Андрея!


  • Picture?type=square

    Radostina Pramatarova написа:

    Преди повече от 7 години

    Натъжи ме този разказ и все пак, оптимиста в мен надделя. Сега ще се постарая да забравя тези "съученици" и ще си мисля за нашия 11 Б клас /интересно съвпадение/ и красивия уикенд, който си подарихме наскоро! :)


  • Picture?type=square

    Aleana Kachakova написа:

    Преди повече от 7 години

    Тъжно...Поздравления, Андрея!


  • Picture?type=square

    Тео Буковски написа:

    Преди повече от 7 години

    Това е наистина великолепен разказ, който заслужено може да бъде определен като обичайна история с невероятен край. Много остоумно!


  • Picture?type=square

    Biserka Todorova написа:

    Преди повече от 7 години

    Кратко и ясно .! Всеки следващ ред е с неочакван обрат ! Поздравления !


  • Picture?type=square

    Andrey Andreev написа:

    Преди повече от 7 години

    Поздравления! Майсторски написано! А за краят... за краят нямам думи - в по-голям шок съм от съученичката на Радослав!!!


  • Picture?type=square

    Андрея Илиев написа:

    Преди повече от 7 години

    Благодаря на всички за хубавите думи! Вярвайте ми, те са много ценни за мен!


  • Picture?type=square

    Златка Топузова написа:

    Преди повече от 7 години

    Бавно и неусетно животът взема своето от всекиго , но колко интересна е човешката природа да вижда промените у другите , а не у себе си! Поздравления за разказа ,Андрея! Успех!