club50plus.bg

Важно е да не спираш да търсиш и да вървиш 

В днешните отворени пътища какво е за една съдба да прекоси разстояния и време и от Добруджа през София, Европа и САЩ! Някои цял живот гонят вятъра, а съдбата на Невена Скординова е цял живот да търси бялата лястовица в родината или поемайки по европейските пътища.
 

Невена, откъде започва житейският път на твоята „бяла лястовица"?
- Родена съм в Йовковото село Красен, в зимен ден, сред белота, малко след полунощ, на 24 февруари 1955 година, с всички добри орисии. Бях на 24 години, когато за първи път отново видях родното си място. Поводът беше удостоверение за раждане, което трябваше да получа от общината. Незабравимо и скъпо зам мен е градчето „Генерал Тошево", където израснах и учих в тамошното училище „Никола Вапцаров". Повечето ми преподавателите, за мой късмет и тяхна тъжна орисия, бяха екстрадирани от София, заради политическите си убеждения. Спомням си ги с благодарност като строги, умни и добри учители. Там, в малкия парк зад училището, се издигаше паметникът на Йордан Йовков.
 

После накъде продължи полетът на твоята бяла лястовица?
- После житейският ми път бе по-скоро като чергарски. На 14 години излязох от дома ми – приеха ме в музикалното училище във Варна, но го завърших в София. Завърших оперния вокален факултет на консерваторията през 1977 година. Започнаха трудни години. Не останах в майсторски клас, приеха ме в Бургаската народна опера, научих се как се прави оперен спектакъл. Късметът ми ме срещна с видни личности в София, покойните вече мои учители Надя Аладжем, Цанко Колев, Катя Спиридонова, Жоржета Волц, Иван Богданов и проф. Илия Йосифов, Радосвета Бояджиева, Стоян Бабеков и Ирина Щиглич. От годините в Бургаската опера с благодарност си спомням за диригентите Иван Вулпе и Михаил Ангелов.
 

Кога беше първият ти дебют в операта?
- Бях на 22 години, когато дебютираn в ролята на Ярославна, в премиерата на операта "Княз Игор" от Бородин. Пях пред най-искрената публика – децата - в ролята на Орфей от оперетата "Цар Мидас има магарешки уши" на Парашкев Хаджиев. Участието ми в руска опера предзнаменува отиването ми в Москва, в Большой театър, в снежно бялата зимна приказка на Кремълския дворец, да пея пред руска публика.
 

Накъде „полетя" след това?
- Следвах полета на Бялата лястовица и продължавах да я търси. Имах труден, преломен момент в живота ми, както и здравословни проблеми, да решавам дилема от кълбо творчески, професионални и лични дела. Помогна ми щастието да имам до себе си всеотдайния и добър мой съпруг Борислав Борисов – Боцмана. А също и късметът ми да работи в Москва с вокалния педагог, покойният велик руски артист и певец Павел Лисициян, той ми откри тайните на белкантото и на вокалната педагогика.

 

Какво се случи после?
- Завърнах се в операта в Бургас с възобновен глас, творчески заряд и най–съкровеното, което исках – бях дала живот на дългоочакваната ни рожба – Родена. Тя, дойде орисана с името си. Днес е на 27 години и е не само е добра художничка, но и много добър скулптор. Морският климат в Бургас обаче й създе проблеми за здравето и през 1992 година чергарството върна семейството ми в София. Пътувах осем години с оперната трупа на Георги Лалов, така да се каже, видях света извън Драгоман. Пътувах по цяла Европа, САЩ, не печелех много, но видях много. Продължавах да следвам пътя на Бялата лястовица.
 

Как решихте да емигрирате в чужбина?
- Годините 1992 – 1999 бяха много трудни за мен и реших, че е време да предам щафетата в търсене на бялата лястовица на дъщеря ми. Новата 2000 година събра семейството ми в Испания, в Мадрид. Разделих се с обичните ми хора – семейството на сестра ми Красимира и скъпата й майчица Иванка Скординова – сега на 86 години. Освен силния дух, от нея наследих далновидност да виждам пътя пред себе си, а на Боцмана, съпруга ми, оставих да проправя пътя напред. Така сме си до ден днешен в Испания от 13 години, изповядвайки принципа: "Където и да си, бъди добър, вярвай и доказвай себе си, така винаги си сред свои!".
 

Какво се случи в Испания?
- В Мадрид основавах асоциация "Орфей Интернационал" и през всичките години участвах в коледни и великденски празници, представяйки традициите на България. Спечелих много испански приятели от културните домове, където работих като вокален педагог или където изнасям и до днес концерти с програма от испански песни, италиански канцонети, руски старинни романси, български художествени и шлагерни песни, евъргрийни и класически църковни песни и арии.

Какъв е животът на емигрантите българи в Испания?
- Днес помагам на много българи, докато се стабилизират тук като емигранти. В началото е неизразимо трудно. Помагам донякъде, после неволята започва да помага да продължат напред, а ако не, се връщат назад. Истина за нас е, че в Испания усвоихме и други професии, с които се изкарва "насъщният". Боцмана стъпи на испанска земя през лятото на 1999 година, но през 2008 успяхме да си купим къща с градина. Дъщеря ни Родена завърши изящни изкуства и защитава магистърска степен в Мадрид, носител е на много награди и стипендии. През цялото време, паралелно с трудностите, упражнява творческите си възможности, а това поддържа духа и на тримата ни.

Каква е равносметката ви до днес?
- Понякога печелим, но в повечето случаи даряваме изкуство на хората около нас от различни националности, чиято втора Родина, както и за моето семейство, е Испания.

Приказката за бялата лястовица и за късмета ни следва и днес, тя ни напомня е да не спираш да ги търсиш с труд, търпение и надежда и да не забравяш, че си тръгнал от България и че си българин до края на дните си.