Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Само миг да откраднем от времето есенно.
Да се скрием от залеза тъжен за миг.
В мравуняка разбунен – самотни, унесени,
да си спомним за куцата мравка – войник.
Мравоядите бяха ни смляли почти.
Една куцаща мравка се гипсира в стената
И това ни спаси... Тенк ю, Емили!
Само миг да откраднем от времето есенно.
С Вийон да се скрием поне само за миг,
в едно зрънце от куцаща мравка понесено,
в едно зрънце с привкус на кълнил ечемик.
Борис Рахнев написа:
Преди повече от 12 години
Познавам автора. Оригинален разказвач и комуникатор. Не познавах добре това му амплоа-лиричната страна. Но то е естествено ,тъй като прозата ,в която бяхме потопени неотдавана ни смачкваше. Нека да се множат творческите му находки,браво приятелю!