Не мога да бъда другата жена. Въпреки любовта ми. И прошката. И обещанията. Въпреки любовта ти към нея. Велика любов. И закъсняла... Господи, толкова закъсняла. Погледни ме в очите. Потопи се в тях. Какво остана. Спомени? Забрава? Потъпкани мечти? Нищо друго ли не виждаш? А бъдещето? Нейно ли е? Колебание...
Може и да има надежда. За нас. Има ли „нас"? Не мога да те деля. Не мога да чакам. Да ти премине или да я разлюбиш. Или и двете. Какво чувстваш, когато си с нея? Омраза – за това, че дойде в неподходящ момент? Има ли подходящ момент за любов? Тя идва, когато не я чакаш. Движи се по собствени правила... Дали са хаотични? Не мисля. За всичко, което ни се случва има причина. За другата жена не искам причина! Не я искам в живота ми. Усещам я – навсякъде около теб. Знам как ухае, какво червило носи, какви са косите й... Друго не искам да знам. За какво ми е? Може и да е красива. Спри за малко. Седни до мен. Браян Адамс пее. „Обичал ли си някога една жена?"... Тежък блус. Кого обичаш? Кого сънуваш? За кого мечтаеш? Отговорите са в текста на песента: Виждаш ли неродените си деца в очите й? Тя ли е Жената? Другата жена? Единствената ли е? Желаеш ли я? Повече от мен? Можеш ли да изтриеш спомените от миналото – щастливото минало – и да се отдадеш на неясното бъдеще? Толкова ли е силна тръпката? Нощем се въртиш в леглото. Сигурно би искал да си до нея. Не спиш. Страдаш. Жадуваш я... Не можеш да я имаш! Тя трябва да остане една красива мечта. Просто друга жена. Нека е любов! Дори и страст... И емоция. Но нищо повече. Остани.Какво знае тя за теб? Няма нужда да се учи... Аз съм тук. И те обичам. Все още. И въпреки всичко. Аз не мога да съм друга; да бъда минало. Трудно прощавам. И никога не забравям. Другата ще я забравя. Много бързо – обещавам ти! Остани. Не, не те моля. Трябва сам да го пожелаеш. Изборът е твой. Да останеш и да живеем по старому или да останеш и да променим нещата. Нямаш друг избор! Другата жена не е избор. Тя е мъка, страст, грях, енергия, полет, желание, страдание, фантазия, идилия, наказание... Но не е избор. Любовта е безумно заблудена. Оглупяваш. Страдаш. Изгаряш... За какво?
Заради усещането, че летиш? Ще се приземиш – и тогава тя няма повече да краде съня ти, емоциите ти, мечтите ти. Ще бъде просто жена. Сън. Спомен. Прегрешение. Друга жена, с която си бил. Някога. Спомените се лекуват... И отшумяват. Времето ги смалява, стопява, разпръсква. Е един ден се събуждаш и ги няма! Торнадото е отминало. Бурята е прекършила клоните, но не е изтръгнала корените. Пусто е. Тихо е. Но е спокойно. Другата е видение, което някой ден можеш да нарисуваш в картина; да излееш в стих; да усетиш в песен... Бъди творец! Болката ражда велики прозрения. Световна класика. Вечни шедьоври. Мъката е двигател на изкуството. На великото изкуство. И на вечните балади. Възпей я в песен, но я остави! Нарисувай я, но я забрави! Люби я, но не я обичай! Изживей своята красива приказка и прибери книгата.
В живота ни няма място за друга жена. В живота ти няма място за две жени. Остава една. И това съм аз. Другата жена? Тя отива при друг... Когато станеш на 80 може и да ми разкажеш за вдъхновението си. Ще те изслушам. И ще ти простя. Всъщност, отдавна ще съм ти простила. Докато съм единствената. Докато си с мен. Докато „другата жена" е просто привидение.
Калинка Петрова написа:
Преди повече от 12 години
Унижение е да молиш някого да остане ако той не иска това.Да си съгласна на всичко и да простиш всичко...
galq написа:
Преди повече от 12 години
Звучи реално...да...понякога нещата се случват без да си ги искал и търсил...чувствата нямат възраст...те са еднакви и на 20 и на 50+...в ситуация като тази няма виновни и няма напълно щастливи...
Сузана написа:
Преди повече от 12 години
Много е хубаво... и реално....Но...според мен... може да ги има и Двете... всяка му дава различни усещания и не биха си пречили... няма нищо случайно в Срещите м/у двама души... те единственно ни учат... не е нужно да си Единствен за някой, а да значиш нещо за Него....
Деси написа:
Преди повече от 12 години
Загубих ума и дума. Намерих много истина в творбата ти. И не, не говоря за мен, а за една моя позната, на която сега ще бързам да й пратя това произведение, за да го прочете. Поздрави. Страхотно е.
Отговорче написа:
Преди повече от 12 години
Това са литературни произведения, а не буквални изповеди...
Реалност и много фантазия!
Извинявам се, но го пиша за някои читатели, които искат и приемат всичко едно към едно!
Костадинка написа:
Преди повече от 12 години
Тя се е изповядала, от тук нататък той трябва САМ да реши.
Martina написа:
Преди повече от 12 години
Направо настръхнах! Страхотно е!