Едно фадо, любов?!

Normal_articles

 

Не се обръщай назад...

Усмивка през рамо ни стига.
Животът е сластно фадо,
любовта – недочетена книга.
Притварям клепачи – листца
от ириси падат, и падат.
Покланя се горда тъга
за танц – непокорна и млада.
Развихрям се – ябълков цвят
в прегръдка на вятъра южен –
танцувам. Танцувам... Сълза
парва бузата. Тъй ми е нужен
онзи огън душите горящ,
но и стоплящ жестоките нощи,
когато се чувствам сама
и си знам, че обичам те още.
В твойте шепи до смърт ще искря –
фина свещ и копринена ласка.
В здрача сянка на остра коса
реже пламъка. Паднали маски.
И е смешно и жалко това
да спорим, ругаем и мразим.
Нехае за нас Вечността –
прашинки нетрайни. Наказан
човешкият род търси път.
Намерен, до мене оставаш
и дишаш до моята гръд...

Дишай силно, любов! Не преставай!

Още публикации в Конкурса


Създадена на 14.11.2017 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари