Странна бе тази нечакана сцена –
крачех разсеяно, не виждах дори
някакви мисли ме бяха обзели...
И изведнъж пред очите ми ти се яви!
Бе непознат, лице сред тълпата,
нямах представа – кой, от къде?
Ала усети сърцето ми тръпка позната
и я откри върху твоето мъжко лице!
Гледах в очите ти, даже не дишах.
Времето спря и светът занемя!
Всичко изчезна и останахме ние
с погледи вплетени – мъж и жена!
Беше красиво и даже епично,
беше изпълващо чувство и страст.
В този следобед така прозаичен
кратка поезия се роди между нас.
Наистина кратка! Защото уплашен,
от своето мълчание се завърна светът,
тълпата задъхана отново закрачи
по своя безсмислен и тягостен път.
И ти – непознат – лице сред тълпата
потъна отново в нейния бяг,
ала остави у мен надеждата свята,
че някога – може би – ще се срещнем пак...!
Костадинка написа:
Преди повече от 12 години
Чудесно - дано се срещнете пак и ... да не се разминете по същия начин...
Албена написа:
Преди повече от 12 години
Красиво и даже ..епично и много лирично! Поздравления и от мен!
Нина Дончева написа:
Преди повече от 12 години
Благодаря!
Нина Аскерлакова написа:
Преди повече от 12 години
много е хубаво!Поздравявам Ви!
Калинка Петрова написа:
Преди повече от 12 години
много ми хареса