club50plus.bg

С огромно уважение Ви представям Рада Капралова – колоритна личност от град Айтос,  на 30 км от Бургас.

Ние  сме от модерните фейсбук приятелки. Споделяме и поощряваме творческите си вдъхновения, въпреки че нейните отдавна се радват на успех и са напуснали пределите на България. Завършила е икономика, педагогика и журналистика и е работила и в трите професионални области. Към издадените по-рано лирични книги „Върху айсберг гореща сълза“ (1999 г.) и „Отговорът е любов“ (2007 г.) се нарежда „Завръщане на Пенелопа“ (2014 г.). На особена популярност в Атина се радва последната й книга със сатирична поезия „Емигрантски декамерон“. 
 
1. Като пишещ човек аз се стремя в интервютата да не повтарям въпросите си, освен един: 
Защо напусна България?

Трябваше да избирам кой да остане в България – аз или трите ми деца. Предпочетох аз да се сблъскам с трудностите на емиграцията, но децата ми да получат образование и да се реализират у дома. Все пак, да не забравяме, че няма майка, която да не жадува да се върне при децата и внуците си, така че „напускането“ е условно и временно.
 
2. Защо точно в Атина?

По някаква странна „случайност“, бях започнала да уча гръцки на шега в неделно училище за възрастни в Бургас, една година преди да взема съдбоносното решение. Това предопредели избора на дестинация и много ми помогна по-късно. Атина е огромен град, мегаполис, тук възможностите за работа са по-големи.
 
3. Когато пристигаш в Гърция на 50 години, изпитваш като всички нас затруднения с езика. Тогава преоткриваш рисуването, за да се изразяваш с него, вместо с думите, които не достигат.

Не съм и подозирала, че 40 години след ученическата скамейка, багрите и формите ще ме омагьосат и ще се превърнат в хоби, което, заедно с поезията, ми помага да оцелея психически. Все пак тук, в Гърция, събратята ми по перо не ме оставят да скучая и търсят помощта ми за редактиране или илюстриране на книги.

4. Имената на картините ти ми звучат като имена на стихове: ,,Откраднати цветове", ,,Целувката на светлината“. Кое е това, което никой не може да ни открадне? Това питаше ти, а сега същото питам аз? 

„Откраднати цветове“ е първата картина, с която участвах в изложба, при това международна. Исках да провокирам размисъл за това, което наистина ни принадлежи, което не може да бъде купено, взето под наем, наследено, отнето със сила, откраднато. Това е нашият жизнен опит – единственото, което душата отнася със себе си отвъд.Затова ми се иска да преместим вниманието си от второстепенното към главното
 
5. Харесах твой стих  за проклятието на жертвите, които са: децата, дишащи лепило, жените, които продават телата си , просяците, пребитите и изнасилени възрастни хора. Ти казваш ,,аз съм жертвата". Ние всички сме жертвите.Трябва ли виновниците да се страхуват от проклятия?

Когато престъпниците остават ненаказани по човешките закони, тогава получават възмездие по законите на Вселената. А там прошка няма и стореното се плаща с лихвите. Законът за Кармата действа, независимо дали вярваме в него или не. Това ни подсказват многобройните мъдрости на народите, например българската поговорка: „Кой каквото прави, за себе си го прави.“ или гръцката„Каквото правиш, ще го намериш пред себе си.

 
6. Член си на клуба на дейците на културата ,,Нов живец" в Атина. На какво давате нов живот ти и другите членове? Разкажи ни за вашите „недели на душата“, за творческата ви работилничка!

Ние запълваме една свободна ниша в почивните дни на емигрантите, предлагаме „духовна храна“ чрез средствата на литературата и изкуството. Споделяме най-новите си
творби ,организираме посещения на изложби с участие на наши членове, театрални постановки, исторически и природни забележителности. Основен акцент в нашата дейност е представянето на книги на автори от Гърция и от родината.

Имаме и литературни конкурси и все повече творци се включват в надпреварата. С вълнение и желание за добротворство са изпълнени благотворителните ни кампании „Бяла лястовица“. Точно тук е мястото на нашата творческа работилничка, в която изработваме необходимите художествени изделия. Всъщност названието работилничка е условно.  Тя е навсякъде, където туптят щедри сърца – в домовете на членовете на клуба или на нашите партньори от църковното настоятелство при българския православен храм в Атина, или в класните стаи на Неделно българско училище „Паисий Хилендарски“.

Особено се гордеем с празниците, призвани да съхранят историческата памет. Своеобразен връх е вече традиционното честване на Деня на Будителите, който всеки присъстващ носи дълго в сърцето си.
 
7. Рисуваш върху ,,веселите си чинии", камъчетата и платна много слънца. Казваш, че все слънце ти идва отвътре. Ще се съгласиш ли да те нарека ,,Слънчева жена"?
 
Спомням си, че още като дете обичах да казвам, че Земята ми е майка, а Слънцето – баща. Затова наричам себе си и приятелките от моята „кръвна група“ Слънчова щерка.Винаги съм носила в сърцето си култ към Слънцето и се стремя да следвам неговия пример на безусловна любов към всичко и към всички. Благодаря за честта да ме назовеш с името „Слънчева жена“, ще се опитам да го заслужа!