Стихотворение за любовта

Normal_articles

Въгленче в жарава
Защо ли
минали обиди
и ден,и нощ безспирно нищя,
тя, ревността е какавида,
сърцето стяга със кълчища?!

Защо ли
сините стрелички
зениците ти в мене впиха,
изстреляха омая всички
и като вино ме опиха?!

Защо ли
сутрин те
събуждам с най-преданата си усмивка
и всеки твой каприз и нужда
аз изпълнявам без почивка?!

Защото тайно се надявам,
че ти до края ще ме грееш,
ще пазиш въгленче в жарава,
та любовта да не изтлее!



Още публикации в Конкурса


Създадена на 19.02.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Радост Радост написа:

    Преди почти 8 години

    Този хубав стих защо си няма коментар!
    /сетих се- не го е пращал автора на хората да го "харесват" :D

    Съвсем безпристрастно казвам, че ми харесва!