club50plus.bg

Дали наистина всичко, от което се нуждаем е любов?
А може би това е просто изтъркана фраза от някой романтичен филм?! От кого, кога и как да очакваме да покаже любовта си към нас? Кога и как един човек показва любовта си към друг? Може би с подкрепата в трудни моменти, с думи на съпричастност или с това – да чуеш и разбереш мълчанието на другия.

Ако успеем да отговорим на тези въпроси, ще си отговорим и на главния „Дали всичко, от което се нуждаем е любов?"

Знаем, че любовта на родителите ни е много силна, и че макар понякога да се съмняваме в това (заради някоя караница), вътрешно сме убеден, че те ни обичат въпреки всичко. Знаем, че те ще ни подкрепят безусловно, без значение колко е труден моментът... Точно заради това сега съм се спряла на другия въпрос – този с любовта на „половинките", защото любовта на някои от тях е бърза и преходна, непостоянна (но стига съм разтягала локуми, да действам по първия въпрос).

От кого, кога и как, всъщност да очакваме да покаже любовта си към нас? Моят отговор е – от най-неочаквания човек, в най-неочаквания момент, по най-неочаквания начин... Защо ли?! Ще ви разкажа накратко една история. Ето как аз разбрах, че някой ме обича...

С него бяхме излезли за пореден път като приятели и нищо повече. Макар чувствата ни да се усещаха по мимиките, жестовете, погледите, ние за пореден път играехме ролите на добри приятели. Разговорът вървеше, когато внезапно ми се изплъзна въпроса: „Как разбираш, че обичаш?" и учудващо получих отговор: „Тогава, когато постоянно мислиш за другия – дали, когато си легнал ти, спи и тя... Тогава, когато забелязваш всяка усмивка, всяка малка сълза, скрита дълбоко в нея, и се опитваш да я развеселиш, защото я познаваш добре и знаеш, че тя ще заплаче. Обичаш тогава, когато запомняш всеки малък детайл от другия. Аз, например, забелязах, че моето момиче не пише като останалите – тя бърза и движи ръката, сякаш със замах, а като отгърне страницата, прави една физиономийка, защото листът се е набръчкал, понеже е натискала много. Забелязах и трапчинката в края на усмивката й и още много неща, без тя да подозира."

Аз останах в захлас от казаното. Стана ясно, че описва мен (едва ли има друга, освен мен, която да пише като „терминатор"). Та, тези думи ме накараха да се замисля... О, чудо! – до мен стоеше моят най-добър приятел, но и моята половинка. В този момент бях щастлива. Чувствах, че ще полетя. Усещах как коремът ми се сви, сякаш хиляди пеперуди се гонеха там... Чувството беше неописуемо! Бях толкова радостна, защото за пръв път обичах и бях обичана, за пръв път моите чувства бяха толкова истински, а и споделени от човека насреща, тогава за пръв път повярвах на думите: „По-хубаво от това да обичаш някого е само това, да бъдеш обичан от него самия". В други моменти, когато съм тъжна или имам проблем, въпросното момче „Х" е до мен, защото знае, че тогава единственото, от което имам нужда е любов и подкрепа, а ако няма възможността да ме прегърне и да каже „Всичко ще е наред", аз си спомням отговора на въпроса „Как разбираш, че обичаш?"

В заключение ще кажа, да – всичко, от което се нуждае човек е любов. Когато си обичан, си щастлив, а и всеки знае, че няма по-хубаво нещо от това.

Още публикации в Конкурса