club50plus.bg

Какво е това, което съхранява цивилизацията. Това е така наречения обществен договор между държавата и гражданите, за който говореше още Жан Жак Русо. Според него управляващите са  длъжни да гарантират обществената безопасност  и до воюват с икономическите затруднения. Те трябва да предоставят на всеки един гражданин правото и средствата за постигане на лично щастие. Едва тогава може да се изисква спазването на обичайните закони, лежащи в основата на обществените отношения.

Кое най-много притеснява обикновените хора? Те слабо се интересуват от външнополитическите отношения. Пет пари на дават за курса на долара и еврото и не им пука за глобалното затопляне. Притеснява ги това, че нощно време не могат спокойно да се придвижват из улиците, боейки се да не бъдат нападнати, малтретирани и ограбени. Че не могат в селата и малките градчета да спят спокойно, без да се боят от крадци и убийци. Живеем в състояние на безвластие. Жените се страхуват да не бъдат изнасилени, а мъжете да бъдат убити. Богатите поглъщат хората икономически, а престъпниците вилнеят сред бедните и среднни слоеве на населението.

Непрекъснато се тръби за господството на Закона. За властта на държавата да контролира политическите организации и икономическите отношения. Че без силата на Закона всички ние сме загубени. Това е вярно, но Законът често е пълен с помия. Може да се заобиколи всеки написан закон. Законът може да бъде изкълчван, за да служи на властващата прослойка. Закона непрекъснато се насилва. Богатите убягват на закона, а понякога и бедните имат този късмет. Някои прависти се отнасят към закона така, както сводник с проститутките си. Съдиите продават закона, а съдилищата му изменят. Всичко това е вярно, но за съжаления не е измислено нищо по-добро. Всичко зависи от прилагащите Закона! Няма друг начин да сключим обществен договор с ближния си, освен чрез Закона.

Човек, който извършва престъпление упражнавя власт над човешки същества. Тогава жертвата трябва да реши, дали ще приеме насилието в живота си. Ако жертвата и обществото приемат по какъвто и да е начин престъпното деяние, волята на обществото да оцелее се унищожава. Обществото и дори отделния човек нямат право да прощават, или смекчават наказанието. Защо да се налага тиранията на престъпника над хората, които зачитат Закона и спазват обществения договор? Често се оправдават ужасни случаи на убийства, въоръжени грабежи и изнасилвания, което кара престъпниците да се чувстват като богове. Ако можеше обикновените хора да научат за престъпленията, които никога не влизат в  статистиката? Защото взломаджиите, дори рецидивистите сред тях рядко влизат в затвора. Домът, до който официално държавата няма достъп, свещенният ни дом системно се насилва от хора, решени на кражби, убийства и изнасилвания. Българите сме тероризирани от няколко десетки хиляди идиоти. Харчат се милиони за охрана на домове и стопански обекти, което често се оказва безполезно. Изследването на истинската т.н. латентна (скрита) престъпност, а не официалната статистика, базирана на заявителски материал сочи, че над 95 процента от престъпленията остават неразкрити и ненаказани. Ницше е казал „Когато обществото омекне, то застава на страната на тези, които му вредят”. Либерални активисти с всичките им глупости за милосърдие прощават на престъпниците. Имат ли право на прошка тези мръсни копелета? Най-отвратителното нещо, което съм виждал по телевизията бе една майка на зверски изнасилено и убито момиче от незаконни мигранти в Скандинавия, която заявяваше пред журналисти „Аз им прощавам!” Кой и дава право да прощава?

Но въпроса има и друга страна. Да предположим, че са предприети мерки за залавяне и затваряне на всички, дори и дребните престъпници. Тогава ще се увеличат драстично наказаните от онеправданите слоеве и етноси на населението, в нашия случай циганите. И къде ще отидат тези ненадарени, необразовани и неовластени хора? Ако нямат отдушник в престъпленията, ще се отдадат на политически действия. Ще станат активни радикали, а някои и терористи. По такъв начин ще нарушат политическото равновесие и дори ще застрашат прехвалената капиталистическа демокрация.

От доста време вече, най-свято почитания ритуал е традиционното, но показно за пред аудиторията нахалство на журналистите от печатните и електронни медии към най-високопоставените представители на върхушката. Властни водещи и журналисти с мания за величие високомерно третират миролюбиви членове на парламента и правителството, отправят предизвикателства към президент, премиер и министри. Въртят на шиш кандидати за високи постове с настървение на прокурори. Публикуват поръчкови и клеветнически материали, заставайки зад свободата на словото. Често в материалите си идеализират престъпници, позорящи доброто име на цели институции и отделни личности с единствената цел да продадат новините, рекламите и вестниците си на милионната аудитория. Естествено това поражда неизбежната омраза на всеки представител на властта към тях. Кара ги да се отнасят с недоверие и да заобикалят великата демократична институция, наречена „свобода на словото”. Защото то означава за тях нападение и насилие над личността им.

Но богатите и силните по света могат да се защитят и от журналисти и от престъпници. Те не разчитат на полицията, или държавните органи. Ограждат се със скъпи охранителни системи. Наемат частни охранители. Отделят се от престъпния свят. Благоразумните не се забъркват в тъмни истории и наркотици. Нощем спят спокойно зад непристъпните си огради. Възмушението на обществото те  го възприемат в охраняваните си и оградени с високи дувари имения, като жабешкия концерт от близкия водоем. Досаден, но абсолютно безопасен.  Не е като воят на вълците, ако си в гората, или рева на лъвовете в саваната. Истинския смут и страх за кожата им настъпва едва, ако виртуалните юнаци от социалните мрежи и всички техни следовници излязат на улиците и площадите и твърдо заявят присъствието си и законните си искания. Именно тогава управляващите, паникьосани менят мнението си през пет минути и са съгласни на всякакви компромиси и отстъпки в името на оставането си на власт, а понякога и за спасение на кожите си.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg