club50plus.bg

 

Вече достатъчно често в търсенето на лично щастие, мнозина решават да се преселят в чужда страна. Това е сериозно решение и не бива да се приеме изведнъж, още повече, когато става дума за зрели хора, вече постигнали и притежаващи нещо. Но, за съжаление, като правило хората вземат решение, мислейки само за личните си желания и чувства. Почти никога не се мисли за това ниво и качество на живот, което ще имат на новото място. Често нещата се упростяват – ще се справя си мислят и... стягат куфарите.

Става дума за хора, които има какво да оставят тук в България – стабилна работа, семейство, възрастни родители, домашен лекар, спортен клуб, неотдалечени ски и морски курорти в едно от най хубавите като природа и климат места в света. Да не говорим за посещения на кино, театър, приятелска разпивка в любимо заведение и неща станали привични през годините. И така, какво се случва на новото място, когато свърши приключенската еуфория и започва делничния живот. С неизбежно възникналите въпроси: Какво не направих както трябва? Какво не трябваше да допусна в никакъв случай?

Ако вие сте живяли в гето, в колиба по-малка и от кутия на стар телевизор и сте ровили в контейнерите, тогава преселването в чужда страна е оправдано. Ще имате покрив над главата, хладилник, вътрешна тоалетна и баня. Но, ако ситуацията е съвсем друга? Решението ви да се преселите, защото това вече дори не е емиграция в друга страна от общоевропейския ни дом е все пак бомба със закъснител, който започва да тик-така. Защото това решение е абсолютен отказ от всичко което сте имали до вземането на това решение. И за това не носите никаква отковорност, ни пред Бог, закон, роднини и приятели? А пред себе си?

Възникват проблеми. Къде е стоматологичната клиника, където обичайно си лекуваш зъбите? Защото, въпреки добрата храна те се развалят и там. Казваш си - все някак ще се оправя. Обикновено, като се върна в родината за отпуската. А тук имам ли си личен лекар? И отново отговора - „Все някак ще се оправя”. И това касае само медицинското обслужване. За зрял, възрастен човек отсъствието на редовна и надеждна медицинска профилактика е въпрос на снижение на качеството му на живот. При това заплашващо най-важното – здравето му. Преди време жена, която бе подмамена от легендите за охолен живот в Канада, бе посрещната от приятеля си там, който я завежда в малко дървосекачно селище на стотици килиметри във вътрешността на страната. Там получила бъречна криза и едва не умряла, докато след две денонощия не дошъл хеликоптер, който я транспортил до „близката” на 250 км. болница. Естествено, след този инцидент, решението и да емигрира и до остави подредения си, макар и по-беден живот тук се бе изпарило. Защото бе разбрала, че в преследване на материално благополучие, ще се снижи качеството и на живот.

Много млади жени емигрират с надеждата да срещнат мечтания принц. Естествено с много пари. Въпреки, че майките им още от детството им набиват в главите: „В никакъв случай не попадай в зависимост от мъж. Момичето трябва да има свои собствени пари. Всеки мъж, от когото жената зависи напълно, рано или ксъсно ще се превърне в свиня”. Златни думи! Живота постоянно потвърждава това правило с реални примери, с много редки изключения. Твърдо – жената трябва да работи! Не задължително като чистачка, не задължително и в офис. Но работа, която да и гарантира развитие, удоволетворение и като следствие редовен паричен доход. Независимо от това, което и дава или не и дава мъжът до нея. Срамно е да се просят пари, мерзко, отвратително и не подхождащо за зрял човек.

При емигриране в друга страна въпроса за заетостта и професионалната прогодност трябва да се разглежда като един от най-приоритетните. Не бива да се подхожда авантюристично и през глава. „Все нещо ще намеря, все нещо ще измисля...” Слава Богу, днес при наличието на Интернет може да се намери всичко. При това, важна е не само работата като такава, но и това как ще се доберете до работното си място, колко време ще губите за път. За човек, привикнал излизайки от дома си за броени минути с кола да отиде на работа е съвсем неприемливо да пътува ежедневно на десетки, или повече километри с метро, извънградска електричка, автобус и вечер обратно по същата схема.

Работейки цяла седмица всеки с нетърпение чака почивните дни. Уикенда всеки прекарва различно. Може да спи до обед, да гледа телевизия, а може и да стане рано сутринта, да седне в лодката и да навлезе в морето и да посрещне изгрева. Може да надене раницата, приготвена още от вечерта и да се заискачва по планината наблизо. А може и да отиде при роднини и приятели на село, да запалят барбекю, да пият бира, или вино и да си прекарват приятно. Всеки по своему. Но, едно е несъмнено. Почивката трябва да е различна от работната седмица. И да я има. Така ще смята всеки, който преди да емигрира е имал редовна почивка. Културата на поведение през уикенда е част от живота. И то важна. Спортен уикенд, културен, сред природата, на риболов, или далечен планинарски преход. Представете си, че там вие няма да имате същата възможнот. Родителете са ви приучили от дете в петък вечерта да се съберат и с няколко приятели да се отида на море и планина с цялото семейство. Или събота вечер да отидете на театър, опера, или симфоничен концерт. Или с приятели да отидете на ресторант. И цял живот с течение на годините да сме имали такъв начин на живот, който не сме оценявали, но ще го оценим, когато го загубим.

Вие заминамате, но с течение на времето започвате да тъгувате по миналото си, по близките, роднините, привичното ви обкръжение. Страшно е! Казваш си. Не се притеснявай, има телефони, интернет, скайп, в краен случай и самолети. Ще продължиш да си общуваш с тях, както и те с теб. Ще си създадеш и нови приятелства. Не! Няма! Няма да ги създадеш, такива като предишните. Защо? Защото новите приятели не знаят нищо за вас. Трябва твърде дълго да им се разказва. А съвсем тривиално вашите истински близки ще бъдат в друг часови пояс и когато преживяваш нещо и искаш да го споделиш, те примерно вече могат и да спят. Или вие ще спите, когато нещо им се случи на тях. И когато искате да поговорите, те ще бъдат в разгара на работния си ден и просто няма как да ви изсушат. И ще ви бъде неудобно да ги безпокоите. А когато при тях работния ден привърши, ще започне вашия. И какво се случва във времето, когато не общувате с близките си. Вие просто загубвате връзката си с тях. Защото тази връзка не са просто приятелските нежни чувства помежду ви, а знаенето за това, как човек живее, как се чувства, какво му се случва в ежедневието, къде е отишъл, не боледуват ли родителите, или децата му и още и още...

Когато заживеете в новата си родина и се запознаете с новия си кръг, ще се появи ревност, или завист към вас. Тя е неизбежна и остава завинаги. Вие може да имате отлични отношения, но ще си останете чужди за тях. И за да не загубите чувствата на своите в родината е нужно да се полагат постоянно сериозни усилия, преодолявайки часовите пояси. Да бъдете в курса на техните дела и да ги държите в курса на своите. И тук не става дума за семейства с деца, дори и пораснали. Простото ежедневно общуване. Например, дъщерята прибягва до майка си на едно кафе, или майката при дъщерята. Но това е вече невъзможно! Защото не е така просто, както в миналото. Вече трябва дълго да висиш в терминалите на летищата, много часове да летиш със самолета и което е най ужасно, след това за да се върнеш, прощавайки се на летището, да си преглъщаш сълзите, бързайки да не си изпуснеш полета. Раздялата с близките ти хора, за реално близките, когато има истинска, не просто роднинска и кръвна връзка, ето това е заради което, повярвайте, може да се откажете от емигрантското си щастие. Извод, проверен с години носталгия. Не всички оценяват това, което имат, но ако имаш семейство, с което си истински близък, отиването в друга страна за постоянно, това е малка смърт, която през цялото време неизменно се повтаря.

Готови ли сте да го преживеете? Днес в задъхана от ярост треска – да. А след 5 години? И защо трябва да се жертвате? Раздялата със семействто и близките е най-страшната жертва, която може да се принесе.Защото всичко, което може да се случи с децата и близките във вашето отсъствие, след това ляга като тежък товар върху съвестта. Разбирането за това не идва отведнъж.

И още нещо за това, но в друг аспект. Вие не сте просто човек от чужда държава. Навсякъде хората имат своя интелектуална сфера на изява. Различна за работници, селяни, учени, хора на изкуството. Всеки е в някаква интелектуална сфера на определено ниво. Израснал е в привична за него среда с определен език и правила. И изведнъж попадата в друг свят, където не говорят вашия език. Добре е, ако сте си намерили работа, но там хората от вашето ниво са с друг манталитет. Уж всичко е същото, но вие сте на ново място. Абсолютен комфорт. Ха-ха-ха! Да, но това е невъзжно. Даже ако сте провинциален български журналист, но попаднете сред столичните, все пак ще имате трудности в комуникацията. Просто друга менталност. Кошмар е когато интелектуалец попадне сред простаци, или обратното. Ще можете ли да защите привичките от вашия крехък привичен кръг с този от другата социална група на различно човешко общество. Бъдете уверени в обратното. Рано или късно, всеки застава на страната на „своите”. А вие не сте от тях!

Пристигайки на новото място е необходимо интелигентно предвиждане за адаптацията в новата среда. Избягвайки украшателството. Твърдо и без илюзии. Разбира се в състояние на афект и очакване на положителни премени, е невъзможно това да се предвиди. Но, важно е да има някой, който е минал по този горчив път да ти каже. „Драги, там ще ти бъде зле, там никога няма да те разберат.” Даже и да не разбереш за каква става реч, замисляйки се да поправиш грашката си. Ако видите, че някой побъркан от случващото се у нас желае да се махне и да започне живота си на ново място и на чисто, помолете го да не предприема необратима постъпка и ако я предприеме, помогнете му да се поправи, когато започне да осъзнава, че това истина.

Най-голямо издевателство над собствения си живот за зрелия човек може да стане емигрирането му в чужда държава, с друг език и култура. Младите, които предприемат тази стъпка всъщност нищо не губят. А за тези на 40 и повече години, които го правят, излизайки от навиците си и достойния си начин на живот (ако го имат), това дори не е руска рулетка. Това е направо изстрел в слепоочието от упор. Има изключения, за тези избягали от не най-добрия начин на живот. Понякога неприветливата чужбина става комфортна, но за малцина. Но, не става дума за тях. А за това, на което биха се натъкнали самодостатъчни хора, доволни от живота си, само заради възможността да постигнат мечтата си за живот в страни с по-големи възможности спрямо нашите. Считайки, че всичко ще им се подреди...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg