Апокалипсис (триптих)

Normal_genka_01

Суша

Сухи са гераните в полята,
демони откраднаха водата.
Млъкнаха чешмите сладко струйни.
Кротнаха се и реките буйни.

Моли се земята с устни сухи,
ала Бог и облаците – глухи.
Слънцето в небето пълновластно
сипе жар и гледа безучастно.

Как посърнаха ливади и поляни.
Вехнат плодовете необрани.
Премаляла в маранята знойна
онемя онази птица пойна,

дето с песни славеше нивята
Лумнаха пожари по земята.
Като факли пламнаха сърцата.
Тъжните стопанки не запяват.

Щурчови гъдулки не отпяват.
Суша е! Надеждите ни – смазани!
За тежък грях ли, Боже, сме наказани?
Може би за сушата в сърцата?

За вина огромна към земята?
Или, че сме хладни и себични
и към чужди болки – безразлични?

Жажда

От жаждата земята се пропука.
Отдавна не запява и капчука.
В дън – земята извори се крият,
тъмни сили свежестта им пият. 

Скитат нейде ветровете бели,
а от мъка с устни посивели
и с души преляли от тревога
хората се молят пак на Бога:

- Боже, не наляха клас житата,
без росица клюмнаха цветята.
Няма облаче в небето ясно –
всичко е на сушата подвластно.

Сухи са и коритата речни.
Няма и потоци бързотечни.
В мрежа огнена и маранята
в плен държи горите и полята.

Глътка отдих дай ни, мили Боже!
Стига ни наказва и тревожи!
Виж, селякът със сълзи полива
ялов труд и неродила нива!

Пламъци

Бог ли разгневихме в небесата?
Демони ли властват над земята?
Или тези мъки и тревоги
са за хората поличби строги?

Пламъци пожънаха полята.
Пепел е реколтата богата.
Не наситили се със житата
пламъците грабнаха селата.

Лумнаха пожари в градовете.
Като клада равнината свети.
Писнаха уплашени децата.
Свиха се от ужас ням сърцата.

С изкривени, обгорени пръсти
старец плаче тихо и се кръсти,
пред догаряща в жарта икона –
Младенецът с благата Мадона.

Ужасена, страшна, побеляла,
в огъня се взира онемяла
млада майка с рожбица бездомна.
Къщата им – в кладата огромна!

Овъглена люлка се чернее,
мъртва птица в нея се люлее.
Гледка страшна, тягостна, зловеща!
А небето, Боже, се не сеща

да прогони със сълзи дъждовни
пламъците алчни и греховни!

 

Коя е Генка Богданова

Генка Богданова е родена на 22 юни 1950 г. в с. Тенево, Ямболско. Живее, работи и твори в град Ямбол. Пише лирика, римувани приказки, сатира, басни, хайку, разкази и есета, превежда поезия и проза от руски език. Има публикувани стихове, разкази и приказки в местния и националния печат, нейни творби са преведени на есперанто, португалски, руски, украински и турски езици.

Генка Богданова е Председател на Дружеството на Ямболските независими писатели и ръководител на Литературен клуб „Пегас" в СОУ „ Климент Охридски" – Ямбол и Литературно творческо и дискусионно студио „Приятели на мъдрата сова" при ОДК-Ямбол.

Автор на стотици сценарии, текстове за песни, на сборник с пиеси за деца, съставител на алманасите Тракийска лира, бр.7 и Сеячи на светлина и съавтор на десетки други литературни сборници. Има спечелени национални и международни конкурси.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 05.05.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Леле-мале написа:

    Преди повече от 3 години

    Още ли някой не знае, че апокалипсис не е страхотии и бедствия, а означава богооткровение на гръцки?!