Две стъпки

Normal_cvete

***


Очакване за светлина
пробуди моите завеси.
Под камъка изби трева
и те потърси. Но къде си?

 

Запомних: под дървета – смях –
една търкулната надежда,
на прага ми – две стъпки. В тях
дъждът косите си изцежда...

Очакване за светлина
разкъса тънките завеси.
При слънцето на гости бях.
За тебе питах. Но къде си?

***


Колко пъти назад се обръщах
към църковния дом!
Един просяк с пастенце до кръста
там си беше намерил подслон,
А пред него в паничка с монети
се огледа набързо небето
и в очите му сини засвети
от моето „вчера" детето...

Много пъти назад се обърнах...
Под дъжд от монети – звезди –
оня просяк без думи прегърнах
пред църковните бели врати.

***


Като вик, като стон, като порив на птица
хуква моята мисъл към теб.
През бесилка минава, през вража зеница,
дъжд я пресича, трън я боде.
Тъмни хули я гонят и до голо събличат
тази моя мисъл по теб.
Зад решетки я слагат. Пак обаче изтича
тази моя мисъл за теб.
За да дойде при мене, каквато я искам –
в косите с люляков мед...
От омраза, от завист, от умора пречистена
е мисълта ми за теб.
Коя е авторката

Дочка Станчева живее и работи в родния си град Габрово. Майка на две деца. Пише стихове от края на 70-те години, част от които е публикувала в регионалните вестници и алманах „Зорница". Има издадени две поетични книги „Обич, искам те цяла" – 2007 г. и „Отвъд съня да те прегърна" – 2008 г. Член на Съюза на независимите български писатели.Тази година излезе и "От брега на сърцето"!Подготвя и четвъртата си стихосбирка,която още си няма име! Дочка Станчева е член и на Дружеството на писателите-Габрово!Завършила е ВТУ"Кирил и Методий"!Има награди от български и руски конкурси!

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 01.12.2012 г.

Коментари

Все още няма коментари