Изповед на малкия човек

Normal_slava_s_vnuche

*   *   *

Черният ми дроб – уголемен,
белият ми – безразсъдно черен.
Нощите ми станали са ден,
а денят ми – грошче е мизерно...

 

Днешен господин съм – бивш другар,
всъщност – никой, казано накратко.
Камъкът – в пълнежа на дувара,
стотна дупка на кавала, братко!

Анонимен, своя си живот,
средностатистичен, подминавам.
Светофарът ми – червен нонстоп е.
Крепостник роден, такъв оставам.

Дъвчи ме със опака захапка,
счупено, ченето на нещата,
но – длето на индианска капка,
утре ще продупчи тишината!

 

*   *   *

Когато изтощен до невъзможност,
от дългите, пунически войни
(със парното и тока, с телефона),
в цевта на мрак целебен, се снишиш.

Когато, на кварталния тезгях,
изтръскал си болнавия портфейл,
за да залъжеш хлебния стомах
и хлебния - пребито куче - ден...

Когато и последния тих кон
на твоя звяр гаражен е заспал,
завързваш за самотния пирон
в съня - деня си - отпътувал сал...

Луната - непонятно услужлива,
на сенките дружините повежда.
В хамак (красиво профила извила),
залага примки и измамни прежди...

Разпадаш се на атоми по тъмно,
тотално разглобен и оплячкосан...
В посоките неясни на отвъдното,
табуните в душата ти се носят...

И вечерта, разтворила обятия,
белязана с душевност, те прегръща!
От тялото си - стенещо разпятие
оттласнат - сред звездите се завръщаш...

 

*   *   *

С неуки крачета - щъкащо пате,
клатушкайки се щастливо,
срича началните рими на Пътя,
моето внуче игриво.
Господ прохожда! Звънкото слънце,
се залюлява в небето!
Вече открадна ми - (Божие зрънце,
бебчето мило), сърцето!
Целия свят си, детенце, огряло
с твоите чудни очички,
с нежни обятия! Ангелче бяло,
утрото тъй ти прилича!
Звънко клокочи, нежно се плиска,
изворче чисто, игриво!
бебче-кокорче, днес ме закичи
с цвете омайно - красиво!
Смейко се смее! Весел разплита
слънчеви, златни къдели!
За прощъпулник месят му пита
чудни орисници бели.

 

*   *   *

Бакалите са зад кантара
на новата история,
а на тезгяха е България...
Зад празното говорене,

зад дебелашките им сметки,
с лъстив патриотизъм,
нашествието на подметките - е
над крехките филизи

на сбърканата демокрация...
Сред тази колонада,
не стихват бурните овации,
купони и паради.

Че преклонените главици
ги сабя не сече.
Посяхме тикви, грънци, цици -
и жънем ветрове.

Страната "ЩЕ" ни обещават
титани дюстабанни,
подгонили партийна слава
и постове отбрани.

Добичето си заслужава
остена... Все сънувам
онази българска държава
и гласовете чувам

на воеводи и поети!
Проблясват в тъмнината
изстраданите им куплети
с каратите си златни.

Че тъмните ли седем века -
усойни, мразовити,
отсъствието на човека
ще извинят, враждите?

Навярно увреден е генът ни
в покорство, немота,
та, вездесъщ, се шири геният
на мътната вода.

Из сенчестите ни душици
се подвизават псета.
В отминалите ни зеници
комети бивши светят...

Лъвът балкански е история
от времена красиви,
а днес мяучи от стобора,
послушно, сговорчиво.

и точи ноктите си кротко
пред купичка с "Уискас".
Родиха лъвовете котки -
и ни превзеха мишките...

 

Коя е Славка МариновскаРодена е в смолянското село Славеино, сега живее в Пловдив. Семейна е, със син студент и задомена дъщеря, от която има вече и внуче. Живее с поезията от малка, публикувала е стихове още като ученичка. В предговора към книгата й "Лилава утопия", от която са поместените тук творби, Любомир Левчев я нарича една красива дъщеря на Родопите. А Надежда Захариева пише: "Тя е стигнала много навътре в душата човешка, твърде дълбоко в болката на битието, а там тъгата струи отвсякъде...". Поетесата е известна още и с удивителната си колекция от многолистни детелини, за която Клуб 50+ вече писа.

* * *


Създадена на 03.12.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Славейка написа:

    Преди почти 8 години

    Очарована съм - това дори е малко за комплимент. Много ми харесват стиховете! Ще се опитам да намеря и Лилавата утопия - трябва да я прочета, непременно!!! :-)


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка написа:

    Преди почти 8 години

    Малко е да кажа ПОЗДРАВЛЕНИЯ, но не намирам по-подходяща дума. Продължавайте, Славея!