Мечти и молитви

Normal_nina_doncheva

Мечти

Луната пак слезе в моята стая
и тихо донесе лунни петна.
Всички ли спят? А аз мечтая!
Мечтата е начало на истини в съня.

И в топлата вечер южният вятър
погали косите ми с нежна ръка.
Той е при мен, при мен е и луната
не искам да сънувам, не искам и да спя.

Луната пак слезе в моята стая
и мракът уплашен избяга навън.
Мечтите отварят очи и не зная
ще бъде ли приказен реалният сън!

 

Молитва

Моля те, Господи,
дай хляб и подслон на клошарите,
дай разум и мисъл на тези, които ги нямат,
сълзите изтрий на срадалците,
дай твоята вяра на тези, които не вярват.
Моля те, Господи,
бъди милостив към немилите,
които рушат и убиват,
дай своята щедрост на слабите,
които в пари се обвиват,
дай своята мъдрост божествена
на своите земни подобия,
прости греховете на грешните
от глупост човешка повторени.

Моля те, Господи, моля те,
на твоя урок научи ни –
да бъдем красиви в душите си
прощаващи, истински, живи!

 

Сиви

Не може да вземеш
от някого нещо, което той няма.
Не може да искаш
душата на малките хора
да бъде голяма.

Не може да чакаш
от сивите хора палитри
и цветни пастели.
Защото те просто така са родени
без цвят – във щрихи черни и бели.

 

 

Коя е Нина Дончева

Нина Георгиева Дончева е родена в Търговище, а от 1980 г. живее в София. Завършила е 7-мо ЕСПУ, профил френски език, а през 1992 г. и факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет. Три години работила като предучилищен педагог, а след 1996 г. е била на работа в различни частни фирми. От 2005 г. има малък собствен бизнес.

Първото си стихотворение написала на 9 години като... домашно по литература – писала по зададената тема в рими. Очевидно опитът е бил успешен – местният вестник го публикувал, за нейна радост и за гордост на родителите ѝ. Е, така тръгнало...

Обича романтиката в поезията на Робърт Бърнс и английския хумор на П. Г. Удхаус. Прекланя се пред таланта на Валери Петров и пред уникалния начин, по който той превръща в поезия прозаичното ни ежедневие.

Мисли, че животът ни е даден, за да се обичаме и да се усмихваме. Колкото по-често го правим толкова по-често ще бъдем щастливи.

Със стиховете си се опитва да помогне на хората да бъдат по-добри – към себе си, към близките си, към непознатите. Смята, че всички заедно ще можем да направим Земята най-прекрасното място за живеене.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 21.01.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Mira написа:

    Преди около 9 години

    Стиховете са чудесни:)