Сърцето ти простреляха с куршуми!
Смъртта погуби хиляди мъже!
Изплакаха те майките без думи,
но с гордост те обичат! От Сърце!
От древността облечена в коприна,
ти втората ми майка на света,
изплаках те, като Родина-
памук, пшеница, злато във ръка...
Прекрасна си отвсякъде по много!
На запад си море от красота!
На изток мила си на богу,
на юг, докосната с опасност и злина...
Измъчиха те външни интереси,
не искам да ги пиша с имена...
За мръсния петрол под техните завеси,
смъртта намериха и хиляди деца!
С куршуми те простреляха в сърцето!
Икони изгориха на Светци!
За теб се моля, боговете от небето
с проклятие накажат всички подлеци!
Дано съм жива, мирна да те видя!
Дано се върнат нашите деца!
И мир, и светлина по пътя им да има,
с предишната сирийска свобода!
Моята Сирия
С Болка!
Създадена на 02.09.2014 г.
Вечен написа:
Преди повече от 8 години
Силно! Но идеята за проклятието го сгърчва...