На чаша чай поседнахме с тъгата

Normal_nina_doncheva

Сами

Вали,
превръща улиците във реки,
разплаква къщите, площадите
дори дърветата се къпят
във сълзи.

Вали,
а ние с теб стоим сами.
в средата на дъжда почти,
застинали очи в очи,
потънали във своите съдби.

Вали,
и облакът над нас гърми,
дъждът ритмично трополи,
но ние с теб не чуваме, уви!
Защото вече сме сами!

Вали,
в небето някъде почти,
над нас и нашите изстинали души
дъждът вълшебна приказка шепти,
а на земята просто дъжд вали.

 

На чаша чай

На чаша чай поседнахме с тъгата.
Защо ли тъй внезапно бе ме посетила?
Усетих топъл вятър по ръката, погледнах –
ето я, пред мен се беше настанила.
В очите ми бе приковала своя поглед
и търсеше сълзи и болка скрити.
Дори не подозираше, горката,
че сълзите ми безвъзвратно са изтрити.
А може би го знаеше, навярно
затова така внезапно бе ме посетила.
Но аз отвръщах гордо и нахално
на погледа ѝ втренчен и изпитващ.
Усмихваше се – топло, откровено
и уж като приятелка позната
отпиваше от чая си смутено,
но всъщност ми обсебваше душата.
Бях сигурна, че искаше да ме разплаче.
Желанието ѝ бе толкова прозрачно.
Не можеше да разбере обаче, че точно днес
присъствието ѝ оставаше невзрачно.
(То щеше да е същото и утре!)
Дали да ѝ го кажа най-накрая?...

Ще ѝ го кажа!
„Моля те, върви си!
Бих искала сама да си изпия чая!"

 

Тъжно

Сълзите ми капят по белия лист,
попиват, превръщат се в мокри петна.
Моливът трепери в ръката ми чист.
Дори недокоснал листа.
В главата ми мисли – стоманени въжета –
опъват, разпъват, трептят,
уж чувам гласът им като звън на монета,
а празен остава листът.
Безмълвни са устните – здраво затворени.
Очите ми – пълни с мъгла.
Уж искам да кажа,
дори да извикам...
А празен остава листът.

 

 

Коя е Нина Дончева

Нина Георгиева Дончева е родена в Търговище, а от 1980 г. живее в София. Завършила е 7-мо ЕСПУ, профил френски език, а през 1992 г. и факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет. Три години работила като предучилищен педагог, а след 1996 г. е била на работа в различни частни фирми. От 2005 г. има малък собствен бизнес.

Първото си стихотворение написала на 9 години като... домашно по литература – писала по зададената тема в рими. Очевидно опитът е бил успешен – местният вестник го публикувал, за нейна радост и за гордост на родителите ѝ. Е, така тръгнало...

Обича романтиката в поезията на Робърт Бърнс и английския хумор на П. Г. Удхаус. Прекланя се пред таланта на Валери Петров и пред уникалния начин, по който той превръща в поезия прозаичното ни ежедневие.

Мисли, че животът ни е даден, за да се обичаме и да се усмихваме. Колкото по-често го правим толкова по-често ще бъдем щастливи.

Със стиховете си се опитва да помогне на хората да бъдат по-добри – към себе си, към близките си, към непознатите. Смята, че всички заедно ще можем да направим Земята най-прекрасното място за живеене.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 03.05.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди повече от 8 години

    Най-ми хареса първото стихотворение - съпоставих го с една стара песен на Маргрет Николова и сие *Под дъжда*. Желая попътен вятър на авторката и приятен ден на редацията и читателите!