Някъде...

от живота

218965.0

Normal_11169914_330515730491619_9112026819902870576_n

бедност

Във малък градец, на брега на морето,
живял беден старец, самотен и сляп.
Гласът му бил кротък, усмивката блага,
краката треперели, често от глад.
Изглеждал ужасно, във дрипи и рани,
несретник …горкият човек.
Но имал си дарба - познавал душите
дали са нещастни, щом чуел гласът.
Да бяхте видели обаче, как плахо се сепвал,
когато минава дете.
Познавал старикът душите невинни,
сърцата без грях и порок.
А някога, този човечец без име,
бил знатен, богат и красив.
Но както в живота се случва
наказан е този, забравил какво е да бъдеш
„душевно богат“, милостив.
Та този човечец си имал история -

банална такава една.
Отказал на просяк, нещастен и беден,
умиращ за залъче хляб.
Беднякът загинал…, но от тогава 
човекът изгубил съня си, загубил и вяра, и власт.
Превърнал се в просяк, дано да изкупи 
греха си към целия свят.
Е... минало време, живота вървял си. 
Умрял си във мъка и този човек.
Покой не намерил за своите грешки. 
Ех, тъжен живот на бедняк.
За жалост когато си грешен към някой,
не можеш със лека ръка
Живот да възвърнеш, погубен с бездушие, 
от твоята „ бедна душа“.


Създадена на 14.06.2015 г.

Коментари

  • Dbee3d3df6b847a3000549fcc71106cb?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Марина Цекова написа:

    Преди повече от 2 години

    Браво !Чудесно написано !


  • Picture?type=square

    Maia Angelova написа:

    Преди повече от 2 години

    Благодаря!