Плакала съм

Все по тебе

126562.33333

Normal_poetry

Вопъл отронва в мен душата ми.
Прелива се в кръвта ми. Как боли.
Душата ми е страст, а там неволи
и горести я пълнят. Тя едва мълви.
През сълзи се усмихвам, ала тъжа
за вълшебствата си – те вече драма.
И безсилна аз съм във нощите сама,
разплакан е животът ми- тежка рана.
Просълзи се в жал нажалена небето,
у мен облаци се скупчиха гръмовни.
И пак свисти вятър съпричастен днес,
симфониите пише по тъжовни ноти.
Объркана, душата ми проплаква още
и се свива там- зазижда се и тя сама.
Сърцето ми- сякаш безкрило птиче,
срина се вселената му…  във калта.
Някъде забравих и светлите си дни,
мечтите ми се спънаха в препятствия.
Истините ми в душата са горчивини,
а аз плакала съм дълго… Все по тебе!

 


Създадена на 20.11.2014 г.

Коментари

  • C0308ff5d5681580be282dda008f7581?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Bemko Bemchistia написа:

    Преди повече от 4 години

    Творбата има съща голяма стойност и обратно - за мъж към жена.