Просяче

Normal_527889_3147900470997_1315464555_n

Просяче

Веднъж както си вървях,
загледан там в далечината,
едно детенце аз съзрях,
проблясък в тъмнината.
С две протегнати ръце
и поглед тъжен, но човешки,
с примряло сърчице
от изпокъсаните дрешки.

Седнало бе то да проси,
хляб,стотинки, каквото има
и не задаваше въпроси,
стига да изкараше и тая зима.

И поспрях, приседнах малко,
сълзи ми заблестяха в очите
и мислех си:Колко е жалко,
да убиваме на децата мечтите.

После станах и оставих му парички,
тръгнах си, а то ми рече,
с насълзени, грейнали очички,
благодаря ти, благодаря ти човече!

 

 

Илия Левков

Ето как сам представя себе си авторът: Казвам се Илия от село Коларово. От близо малко повече от година и половина разбрах, че имам талант и дарбата да мога да творя красиви неща с думи. Хората около мен се радват и ме подкрепят за това, което правя.Виждам, че наистина им харесва и им доставя удоволствие да четат творбите ми. Иначе се определям като добър, весел и забавен човек с чуство за хумор.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 08.12.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Меги Николаева написа:

    Преди почти 7 години

    Много е хубаво стихотворението