Рисувам прегръдка за закрила

Normal_mara_chapanova

Резервен играч

Понеже бях за всички
безобидна,
наивна, добродушна

бях все оставяна
„на втори план" да чакам
и да помагам друг
                   да стане пръв.

Амбициите мои във живота
отвъд парадност,
                  с помисли добри,
не бяха никак модни
                  и желани
в онези „бурни, героични дни".

Сега се смея – тъй ми е по-лесно,
оттласната от времето стоя
на своя ръб като отвято семе
и чакам, все пак, нещо да родя.

Някой раздава роли
на стари актриси.
Влизаха в прашната будка
на пазача от киното.
Една по една.
Оглеждаха ги през дупка в
стената
в прашния лъч на фенерче.
Когато премина последната,
будката рухна.

Дадоха ролята на ...
                              пазача.

Мъдростта идва
                с разочарованията.
Очарованието,
                рядка птица,
все още каца в шепите ми.
Не си отивай,
                шепот на криле,
перце ми остави –
                           да помня.

Безсетивно

Ако спреш
           на брега на морето,
там под мокрия пясък
                                търси
раковина с черупка пробита,
без уста, без уши, без очи.

Не чупи я, сложи си я в джоба –
може в дни на тъжовни беди
в таз черупка умряла,
                                ненужна,
да дочуеш как нещо шуми.

Тъй и ти
във замислена болка
ще усетиш във сетния час,
че оставил си нещо да шепне
                                безсетивно,
но все пак със глас.

Дойде време да носим дрехите
на мъжете си,
                    мъртвите.
Вместо ласка –
                    пуловер закърпен;
шлифер стар –
                    вместо закрила.
Всеобхватна прегръдка
във балтон извехтял ...
и огромни обувки,
като лодки за ходене
                    по вълните житейски...

Станах знаме
                    на твоята плът
във стремеж
                    да докосна духа ти.

 

Нарисувай сам
                      себе си.
Всеки атом от Всемира,
който те съгражда,
                      нарисувай.

Нарисувай
                      мислите си,
нарисувай
                      хоризонта си,
за да крачиш към него.

Нарисувай
                     лицето, очите,
                     тялото си,
но не забравяй накрая
                     да поставиш,
една удивителна
                     над главата си
За връзка
                     с Бога.

 

Коя е Мара Чапанова

Мара Чапанова е родена в Бургас. Завършва висшето си образование във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Актриса във Видинския театър и над тридесет години в Младежкия театър в София. Играе в отделите за възрастни и за деца. Има многобройни участия в БНТ и БНР.

Издала е стихосбирката „π = 3.14” и книгите „Един негероичен герой” за композитора Георги Тутев и „Разкази за фльонги, котки, кучета, коне и какво ли още не” – приказки.

Член на Дамски литературен салон „Евгения Марс” и на Съюза на свободните писатели.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 08.04.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари