Странноприемница за самотни пътеки

Normal_rumyana_simova

Конник

Срещнах много мъже, срещнах много любови.
Запознавах се често с раздялата,
аз след нея умирах и възкръсвах отново.

Затрептявах в очакване цялата...
Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното,
да ме грабнеш и с мен да препускаш
по нетъпкани пътища, по некръстени улици,
да преливаш от страст и от чувства.
Да не спираме дълго, да не срещаме никого,
да се слеем с мечтите и с времето.
Във задъхан галоп хоризонта да стигаме
и любов да пулсира във вените...

Теб те няма и няма... Ти си странна измислица.
Мит, създаден от отчаяние...
Всеки конник отпрашва сам-самичък към Нищото.
Всеки конник е дребен измамник...
Аз не вярвам, не вярвам... А така ми се иска
да пристигнеш на буен жребец,
да ме грабнеш и силно да ме притискаш... По прозореца чука дъждец...

 

Писмо до татко

Здравей, татко!


Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила. Мисля ви много!
И знам, че ви липсвам – това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше – „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!"
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама – палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:
Твое голямо дете.

 

Монолог на самотния киборг

Посветено

Самотен съм. Безпомощно самотен.
По навик се прибирам у дома.
Ключът в ръката ми е уморен и потен.
Отключвам си проклетата врата.
Пиян съм малко. Пак комар играх.
Изгубих всичко. Честността си даже.
Нощта се хили злобно. С дрезгав смях.
Готова е нощта да ме накаже
с поредната си доза самота.
Изскача гневен скелет от килера.
Във лепкавата тъмнина
мониторът насреща ми се звери.
На скайп ме чакат няколко жени
на средна възраст, неблондинки.
Играем виртуално на игри
за възрастни. И всичките сме „лимки".
И всичките сме болни за любов,
и газим виртуалните полета,
а мрежата е пълна със улов.
А мрежата е пълна със поети.
Самотен съм. Безпомощно самотен...
По навик се прибирам у дома.
Обличам си измислени животи,
сърфирайки на няколко нива...

 

Навярно

Навярно татко беше прав, че остарявам,
щом дойде ред да пиша постни стихове
за това как безвъзвратно побелявам
и как не съм се наобичала...
За това как само спомени сънувам
и колко страшно много съжалявам,
задето недостатъчно съм полудувала
и недостатъчно безгрижно съм живяла.
Навярно съм превърнала дома ни
в странноприемница за грешни мисли
и думи, подходящи за разпътница,
и скъсани с безсилна злоба листи.
Навярно съм удавила луната
в очите си,
от прекомерно взиране,
затова нощта съвсем не е приятелска
и все се търсим, а не се намираме.
Навярно ти откриваш младостта ми
в съмнително-порядъчни колежки.
Нощта поставя всякакви капани,
нощта е полудяла черна грешница.
А аз съм толкова изпълнена със себе си,
че ми се гади от пресищане...
И неочаквано,
напук,
изневиделица
ти казваш във ухото ми
„обичам те".

 

Глупакът

Оцелях и се слях със тълпата.
Многоцветна съм, толкова жива.
Мойта карта е тази с Глупака,
номер нула. Така съм щастлива.
На ръба съм. Отдолу водата
се разпенила, иска да хапе.
Хе, небрежно си нося бохчата,
не ми „дреме" на старата капа.
Куче тича след мен и помахва,
налепена с осили опашка.
Само кротко ръмжи ме понякога,
щом надуши реална опасност.
Обкръжена от смели глупаци,
на челата с изписана нула,
днес усмихната истински крача.
Не ме стяга до болка цървула.
И ви казвам – било е измама,
че тълпата е тъпа и сива.
Сред героите блудкави няма,
те са смели и много щастливи.

 

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 25.03.2011 г.

Коментари

  • 44f91f9e66333bf4e2e9438e4e07426f?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    valia написа:

    Преди повече от 8 години

    Здравейте Руми,
    много ми хареса Вашата поезия.
    Като отворена врата към душата Ви.кара сърцето да бие. Благодаря!
    Любов и светлина по пътя!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Мария Търтова написа:

    Преди повече от 8 години

    Харесва и вашата поезия,душата ви е искрена и нежна,копнееща за взаимност и любов!


  • F7462004c7686d459bc24b1f9e3cbe54?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Dodo написа:

    Преди повече от 8 години

    Много лично и красиво. Благодаря за прекрасните стихове.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Красимира Владимиров написа:

    Преди повече от 8 години

    Здравейте Руми,
    много ми хареса Вашата поезия.
    Като отворена врата към душата Ви.
    Много премерена реч,но се лее и предизвиква да се замислим,кара сърцето да бие.
    Благодаря!
    Любов и светлина по пътя!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Ева Колева написа:

    Преди повече от 8 години

    Стихове от истински хора. Поздравления!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Вакрилов написа:

    Преди повече от 8 години

    Дойдох, прочетох и харесах:) Поздрав!


  • 11340e666a9b537364b2bdecb8649a3d?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Albena написа:

    Преди повече от 8 години

    Поезията на Румяна Симова винаги ме докосва много дълбоко и ме кара да се вълнувам и възхищавам!Благодаря!