Тревичка в топлата ти шепа

Normal_valeri_stankov

Момиче с хвърчило

Момиче ме гледа щастливо със езерно сини очи –
кобилка, развеяла грива – към мене момиче хвърчи,
нехае за тихия залез в плешивото мое небе –
посочва ме то с показалец – в нозете ми пали фламбе,
земята под мене ли пари – или се въззех в небеса,
и аз – пепелен от пожари – отново си чувам гласа –
аз пея – за светлото време, в което най-сетне ще съм
отново на кон и на стреме – и вятър на дългия хълм.
С лулица, прахан и огниво не старец смален в мен мълчи –
момиче си имам щастливо – хвърчилце, което хвърчи.

Жената, която е ничия

Тя върви – и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд.
Не жена – устрем, мисъл и тяло.
Със раздвижени – сипей – коси.
И жените я гледат със бялото –
онова бяло, което мърси.
Ах, по нея въздиша – и страда
стадион със мъже – Колизей.
И се свлича в несвяст листопадът
подир нейния шеметен шлейф.
Векове и дворци – и величия
смете вятър безжалостно тих.
Запомнете – тя просто е ничия –
тя – мой сън,
тиха песен
и стих.

Пан

Ако помислиш, че съм луд,
ако решиш, че съм за рая,
ще си направя тоя труд –
ще си отида най-накрая.
Животът ми сега лежи –
тревичка в топлата ти шепа.
И цял живот ще ти тежи,
че ти не чу какво ти шепна.
Обичам те – нима е свян?
Нима е казън от небето?
Поет – Чудовище и Пан –
живеят в мен, момиче светло.
Аз пях. Дори надсвирих Феб.
Редих ти звездните вселени,
където някой ден със теб
ще хлътнем, може би блажени.
Когато нашите души
се съберат из необята,
о, нека Господ Бог реши
какво да прави с нас нататък.

Ако някога остарея

Ако някога остарея
и натрупам за пенсийка стаж,
ще ловя цял ден рибка на кея,
а през юли ще ходим на плаж.

Аз ще бъда щастливо старче,
ти край мене – щастливо бабе.
Все така ще ти свалям квазарчета
от бездънното нощно небе.

Ще ти казвам – обичам те, бабче,
ще те кича с глухарче и цвят.
И – по-тихи от котешки лапички –
времената през нас ще летят.

Ще живеем в къщица изкорубена
в тихини – на ръба на света.
И ще бъдеш тъй хубава, хубава –
както в нашите млади лета.

Нека иде към нас снеговеят.
Ще те пея аз – вятър из степ.
Ако някога остарея,
много ща да е нейде край теб.

Полет през компютърната плазма

Моля те, речи ми, че светът
просто не е истина без тебе.
Че Живот и Истина и Път
са делириум на луд в молебен.
Моят комп по цяла нощ гори
в разни виртуални камасутри.
А денят не чини пет пари,
щом до мен не се събуждаш сутрин.
Дишам осквернени небеса.
И пропадам в безлюбовни бездни.
Как, кажи ми, да те пренеса
жива през вселените беззвездни?
Да те скрия – в кратер на Сатурн?
Под чадър – от град астероиди?
Пиша по небесния пилюр,
но за теб съм все така невидим.
В полет през незнайни висоти
аз за теб на Господа разказвам.
И лети душата ми!... Лети
с пранги през компютърната плазма.

 

Кой е Валери Станков

Валери Станков е роден и живее във Варна. Автор на 26 книги с поезия, белетристика, публицистика, последните от които са: Автопортрет със светкавици (2006), Писателят като чудовище (2006), Наръчник за лунатици (2007), Обиск на пустините (2007), Къща без икони (2007), Аз съм светлият мъж към безкрая, Усмирителна риза за ближния (2008), Слалом между мълнии (2010). Станков е член е на Съюза на българските писатели и е носител на много литературни награди.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 21.04.2011 г.

Коментари

  • 7973471a1d22086eabc4c6f0e3d7752e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Валентина Костова написа:

    Преди повече от 8 години

    Хвърчилце, се вей в небесата,
    маймунче на клонче седи,
    къде ли отлитна мечтата,
    за ФаФла, и две-три бози... ;-) :P


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди повече от 8 години

    Душа, превърната от Бог в един прекрасен извор!


  • 03238d002e3294b5e887c2442e1cf5bb?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Mariana Slavova написа:

    Преди повече от 8 години

    Прекрасни стихове, бъркат дълбоко в душата и сърцето!!!