Вечер ще ти казвам блага дума

Normal_valeri_stankov

Очи на влюбена жена

Ако с теб избягаме в Аляска,
нейде на Азорите, в Тасман,
ще ти бъда шемет, стих и ласка,
Тихи и Индийски океан.
Цял ден ще ти казвам – хубавице,
месечко и слънце в дълъг ден.
И ще грея в сините зеници
на Жената, тръгнала със мен.
Да те любя тихо – ненаситно,
да съм рибка, литнала над вир,
Бог и дявол, мъж, чифтокопитно –
цар на поднебесния всемир,
да се гъна, да рева, да стена,
да съм песен, ласка, взрив и вик,
и да знам, че с теб, Жена блажена,
в обич е безсмъртен всеки миг.
Аз – преминалият през Всемира,
доживях до истина една –
малък е светът – и се побира
във очи на влюбена Жена.

Подир козите в кулските гори

Из Горнокулските санджаци
и Видинските каази,
през есенните треволяци
пасях си лудите кози.
Не щеш ли, зърнах в храсталака
девойка бяла и добра,
и мигом светлината с мрака
на топка в мене се събра.
Тя рече тихо – добра стига,
в косите ѝ се вплете лист.
Дорде петел изкукурига,
ме стори тих, блажен и чист.
Аз ѝ накъсах маргаритки –
не помня две ли, или три.
Тя подир мен разтресе плитки
и я отведох вдън гори.
Щом слънчице небето сряза,
клепачи отлепих едвам.
А моите кози в боаза
къде изчезнаха – не знам.

Утро в гората

Призори гората си доспива
като плаха утринна сърна.
Светлината шава колеблива
с мокри от сланата колена.
Паяче заплита ситни мрежи.
Глухо тупне в храста таралеж.
Птича сянка въздуха ли среже,
ти, безкрил, под нея ще се спреш.
Иде ден – и ден си тръгва свиден –
дар от Бога – беше ти блазе.
Миг живя – дойде и си отиде.
И какво от този свят си взе?
Тръгваш си с отворени зеници –
вятър в осланените цветя,
шепа светлинка в небе за птици,
из което тъй не полетя.

Есента ни кротна в тишини

Есента ни кротна в тишини.
Зимата без жал ще ни затрупа.
Моля те, ела – и остани
в изкорубената ми хралупа.
Листопади в нея ти постлах.
Щом завият зимните вихрулки,
ще ти светят – сипнал звезден прах –
от снега спасените светулки.
Върху топли борови игли
вечер ще ти казвам блага дума –
лека нощ, обичам те – или
ще те кича с лист от ланшна шума.
Ще ти свиря с крушово листо.
Песен ще редя под снеговея.
И ще бъдеш хубава като,
не като – направо горска фея.
Господи, не ща чували злато –
нека грее в сетните ми дни
онзи миг тъй прелестен, когато
есента ни кротна в тишини.

 

Кой е Валери Станков

Валери Станков е роден и живее във Варна. Автор на 26 книги с поезия, белетристика, публицистика, последните от които са: Автопортрет със светкавици (2006), Писателят като чудовище (2006), Наръчник за лунатици (2007), Обиск на пустините (2007), Къща без икони (2007), Аз съм светлият мъж към безкрая, Усмирителна риза за ближния (2008), Слалом между мълнии (2010). Станков е член е на Съюза на българските писатели и е носител на много литературни награди.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 03.06.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Pepa Hristova написа:

    Преди повече от 8 години

    prekrasni ot london te me wrushtat nazad tam v moeto detstvo.blagodaria vi


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    dpaunova написа:

    Преди повече от 8 години

    Звучат ми много честно и за това ми харесаха!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди повече от 8 години

    Ще печели още литературни награди - неизбежно е.