Вятърът, с който нощем шептя

Normal_dimitar_yovkov

Преди двеста лета

Бледнее звездата вечерна,
свещица доронва сълза.
Завърнах се, сякаш бе вчера,
този ден, който днес отлетя.

Сякаш вчера бе, много отдавна,
преди сто, или двеста лета.
Сега съм отново на прага,
разпилял зад гърба си нощта.

И зная, че в миг ще ме грабне,
на вчерашна ласка гнева.
А утре любов безпощадна,
ще плаче от болка в съня.

Но гасне звездата вечерна,
свещица доронва сълза.
Аз идвам във твоето вчера,
ти в моето утре ела!

Светът

Светът, тази тлееща пещ,
в която изгарят душите ни.
И с болка неземна стопява се свещ,
единствен свидетел на дните ни. 

Каква жар боже, как всичко гори,
и гълъб отчаяно гука.
От жажда и пареща болка не спим,
сред пустош и черна разруха.

Сред гняв, безразличие, тъпа омраза,
където забравен е Бог.
Но боже, не ти ли някога каза,
че човек на човека е роб?

Че другата буза е само утеха,
за някого, който от днес,
захвърлил е някъде хиляди греха,
за сребърник жалък във фес!

А после целувката – хладно измамна,
прогаря сърцето докрай.
И идва забравата – зла, безпощадна,
и адът превръща се в рай.

Дотука е всичко, Доброто и Злото
сменили са свойте лица.
И сам не повярвал на свойта Голгота,
отпуска Бог бледа ръка!

Ресто

Плащам сметка на времето,
слагам руси коси.
Побелели от бремето,
на отминали дни.

Почернено приятелство,
плащам с болна душа.
Злобна дума, предателство,
с вкаменена сълза. 

И любов неочаквана,
със очакван финал.
Заклинание смачкано,
във човешката кал.

Още трябва, съдбата
чака с алчна ръка.
Ето, давам ѝ вятъра,
с който нощем шептя.

Куп изпуснати влакове,
а посоките – две.
И отвява ме вятърът,
господ знае къде.

Пак изпуснал съм гара,
плащам двоен билет.
Вместо ресто ми дават
недописан куплет!

 

Кой е Димитър Йовков

Димитър Йовков е роден на 21 октомври 1947 г. в гр. Рила. Завършва специалност „История“ в СУ „Климент Охридски“. Пише стихове отдавна, но не публикува. Негови читатели са приятели, близки, съученици. В края на изминалата година, поощряван и подкрепян от приятелите си, подготвя и издава своята първа стихосбирка Луни от смокини, чиято премиера предстои. Към своите бъдещи читатели Димитър Йовков се обръща с думите:
„Читателю, ако съм разбудил в теб човека, значи съм направил нещо. Ако съм събудил в теб детето, значи съм постигнал всичко!“

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 27.08.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Пепи Белчева написа:

    Преди около 7 години

    Браво Мите, продължавай в съшия дух. Чакам нова стихосбирка!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди повече от 7 години

    Пишете и предлагайте, ние ще очакваме!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Мариана Димитрова написа:

    Преди повече от 7 години

    Страхотни и истински!Продължавайте!


  • 7973471a1d22086eabc4c6f0e3d7752e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Валентина Костова написа:

    Преди повече от 7 години

    Чудесни стихове!
    А за обръщението, нямам думи...аз съм на същият принцип!
    Светлина и вдъхновение, за вас! :-)