Защото светът е любов

Normal_nina_doncheva

Събуждане

Изгрява денят,
събужда тревата,
дърветата бавно надигат глави,
лъчите на слънцето
изпиват росата,
вълшебство във въздуха
синкав трепти.

Политат врабчетата
стреснато-сънени,
небето изпраща
тих благослов.
Денят е прекрасен!
Така и ще бъде,
защото светът е
ЛЮБОВ!

 

Тъжният човек

Той беше тъжен и
не се усмихваше.
Живееше самотен, неразбран.
Макар, че много пъти
му се искаше
да не остава толкоз често сам.
Той нямаше на
кой да се оплаче
и за това мърмореше на ум.
Седеше на тавана
си невзрачен,
седеше тихо, без да вдига шум.
Веднъж се случи тъй
че на тавана
красива пеперуда долетя,
но без да смей
с любов да я подхване
човекът тъжно махна със ръка.
Подплашена от
жеста му неволен
отлитна пеперудата навън.
А той остана под
ръка със спомена
за този несънуван сън.
Живее и до днес той
на тавана,
отмята дните си така –
животът свой
превърнал в драма
с единствено усещане – тъга!

 

Пропуснато

Препускайки по улиците бясно
за миг се спрях и изведнъж видях
едно дърво – напъпило, прекрасно
и чак сега разбрах, че идва пролетта.

Къде ли съм се лутала незряща
сред градски дим и тътен на коли,
че да пропусна нещо толкоз важно
като събудените клони и треви?

Дали слухът ми вече не улавя
единствено хриптящия трамвай?
Като че ли съм позабравила
гласът на птиците през месец май!

И в този кратък миг на съзерцание
пред крехкото, напъпило дърво,
си обещах да не пропускам повече
нито минута от магията Живот.

 

 

Коя е Нина Дончева

Нина Георгиева Дончева е родена в Търговище, а от 1980 г. живее в София. Завършила е 7-мо ЕСПУ, профил френски език, а през 1992 г. и факултета по начална и предучилищна педагогика към Софийския университет. Три години работила като предучилищен педагог, а след 1996 г. е била на работа в различни частни фирми. От 2005 г. има малък собствен бизнес.

Първото си стихотворение написала на 9 години като... домашно по литература – писала по зададената тема в рими. Очевидно опитът е бил успешен – местният вестник го публикувал, за нейна радост и за гордост на родителите ѝ. Е, така тръгнало...

Обича романтиката в поезията на Робърт Бърнс и английския хумор на П. Г. Удхаус. Прекланя се пред таланта на Валери Петров и пред уникалния начин, по който той превръща в поезия прозаичното ни ежедневие.

Мисли, че животът ни е даден, за да се обичаме и да се усмихваме. Колкото по-често го правим толкова по-често ще бъдем щастливи.

Със стиховете си се опитва да помогне на хората да бъдат по-добри – към себе си, към близките си, към непознатите. Смята, че всички заедно ще можем да направим Земята най-прекрасното място за живеене.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 17.09.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Pepa Andreeva написа:

    Преди около 8 години

    prekrasni i istinski


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    диана бондар написа:

    Преди около 8 години

    отна4ало се уплаших>кой ми е сложил снимката във фейса.после продалжих за да прочета стиховете.много ми харесаха.продалжажай така мила нина.