Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Децата на 90-те

Помниш ли ти, пораснало дете, колко хубаво бе да растем през деветдесетте? От агресия и технология необременени, винаги щастливи, весели, засмени... Без джаджи и компютърни игри военни, само забавления истински и пълноценни - игра на топка, стражари и апаши колко безценни са спомените наши... Волейбол ...

Вижте още >>


преди повече от 1 година
15263
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Бряг на времето

От тестето на тоя живот ми се падаха всякакви карти. Но не станах добър на белот и не цаках, когато потрябва. А дори да ми беше и цел, кьорав карти нали не играе... Всеки гледа да вземе ръце и с успех да излезе накрая. Щом си седнал на масата там, не търси друга същност в Играта. И в живота е същото, знам. ...

Вижте още >>


преди почти 3 години
10694
0.0

Thumb_nedqlka_avreiska

Ще бъда боса

Днес хвърлям люспите си, змийска кожа- за кой ли път Душата ми более. Думите, в торбичка от свѝла ще сложа и ще ги хвърля в облаци големи. Ще бъда няма. И под шапка невидимка бисери, сълзите си ще скрия. Пак ще съм незнайната Лунна любимка, когато срещу нея по вълчи вия. Ще бъда боса. Без пантофки от ...

Вижте още >>


преди повече от 2 години
9647
0.0

Thumb_rumyana_simova

Странноприемница за самотни пътеки

Срещнах много мъже, срещнах много любови. Запознавах се често с раздялата, аз след нея умирах и възкръсвах отново. Затрептявах в очакване цялата... Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното, да ме грабнеш и с мен да препускаш по нетъпкани пътища, по некръстени улици, да преливаш от страст и от чувства. ...

Вижте още >>


преди около 9 години
7002
0.0

Thumb_nelly_gospodinova

Душите си да не подминем

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно, зряло в черната угар до синора в крайната нива – овършано по пладне с копита на бели коне и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза. Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно. Малко зрънце любов във отлюспена ...

Вижте още >>


преди около 9 години
6808
0.0

Thumb_hristina_machikian

Обичал ли си някога така

Тя не идва полека, срамежлива и кротка, носи в себе си екоти, има нокти на котка. Тя е много суетна – ходи, сякаш танцува, а в очите й цветни сто горгони пируват. Тя прецежда през мигли, не задава въпроси, има време за никъде, няма време за после. Тя е толкова истинска, че дори закъсняла безпардонно се киска ...

Вижте още >>


преди почти 8 години
6567
0.0