Бялата Лилия

Normal_dsc01130

Беше красива като името си. Една на майка и татко, Лилия растеше красиво и умно дете. Ранните й спомени се сливаха в една дума: любов. Щастието бе навсякъде около нея – слънчевите лъчи я галеха по русите коси и разпръскваха щедрата си топлина навсякъде. Момичето вярваше, че е целунато от съдбата и нищо не може да помрачи безоблачното й детство в бащината къща. Нещастието я сполетя, когато беше на девет години. Майка й почина внезапно. Потънала в скръб, Лилия не знаеше на кой свят се намира. Въпреки обичта, с която я обграждаше баща й, нищо и никой не можеха да заменят майчината ласка. Усмивката й изчезна, сините очи потъмняха и изгубиха блясъка си. Вече не беше жизнерадостно дете, а едно посърнало и унило момиче, което се плашеше дори от собствената си сянка. Тогава баща й за пръв път й разказа как са се сдобили с нея, колко дълго са я чакали и са се молили на Бог да им изпрати дъщеричка. И как в нощта преди да я роди, майка й сънувала, че плува в езеро с бели лилии.

- Момиче ще е. Много красиво. И ще се казва Лилия. – нареждала майка й.

Сгушена в баща си, Лилия слушаше в захлас приказката за своя живот. Баща й изтриваше сълзите, но не можеше да изтрие болката в очите. Сърцето му плачеше като гледаше тъжното личице на дъщеря си, но не знаеше как да й помогне. А повече от всичко на света искаше да я вижда щастлива...

Един ден отидоха заедно на църква. Много пъти й казваше, че мама винаги ще е до нея и ще я обича, но Лилия само избухваше отново в сълзи и отказваше да повярва на думите му. Тогава баща й каза да остави едно писмо пред иконата на Богородица и да помоли за помощ. Лилия носеше писмото до мама. С разкривен детски почерк беше написала: „Ако наистина ме обичаш, изпрати ми цвете!" Остави го пред иконата, запали свещичка и се прекръсти. Още същата седмица чудото се случи. Една сутрин Лилия отвори вратата на къщата и ахна от вълнение. Там – на прага я чакаше прекрасна бяла лилия, каквато никога не беше виждала. На село нямаше такива цветя, а и навън бе люта зима. Но молитвата й се сбъдна – получи цвете от мама! Мама я обичаше! От този ден усмивката й се завърна. Повярва на баща си и знаеше, че Бог не я беше забравил...

Постепенно започна да излиза от дълбините на тъгата си и отново да се радва на живота. Годините си минаваха, но всеки път, когато беше в беда или нещо я мъчеше на прага се появяваше Тя – бялата лилия. Зиме, лете, у дома, в странство – цветето се превърна в нейния ангел-пазител. Лилия вярваше, че майка й я пази и й изпраща лилията в знак на обич. Когато порасна и се влюби, повярва, че най-после ще бъде истински щастлива. Така и стана. С любимия вдигнаха сватба за чудо и приказ, а булката беше с най-красивия букет от бели лилии. Вече знаеше, че макар и да не беше физически до нея, майка й вечно ще я обича и благославя. Тръгна си от бащината къща със смесени чувства. Баща й така и не се ожени повторно и остана да живее сам на село. Но по телефона винаги й казваше колко много я обича и й пожелаваше щастие. Животът я завъртя на бързи обороти- семейство, работа, деца... Все по-рядко й оставаше време да се връща на село. Успокояваше я бялата лилия, която не преставаше да се появява в живота й. Когато роди първото си дете, до леглото стоеше нейното цвете.

- Благодаря ти, мамо! И аз те обичам – казваше през сълзи Лилия и продължаваше напред.

Въпреки че вече беше голяма, продължаваше да вярва в своята детска приказка и не си задаваше излишни въпроси. Просто вярваше, че майка й я закриля. Мъжът й също свикна с неочакваната поява на бялата лилия и се радваше с нея. Децата й знаеха, че майка им получаваше цветето от баба им от небето и обожаваха да слушат вълшебната приказка за появата на бялата лилия. Магията продължаваше...

Една Коледа телефонен звън извади Лилия от унеса на семейното си щастие. Баща й беше починал в съня си. Почувства се осиротяла отново. Болката я връхлетя внезапно и я върна години назад, когато майка й беше изчезнала завинаги от живота й. Почувства се ужасно сама. Беше й тъжно, болно, мъчно за баща й. Като че ли в последните години не й оставаше достатъчно време за него. И все пак знаеше, че рано или късно бялата лилия щеше да се появи на прага й и да стопли душата й...

От тогава изминаха много години. Лилия продължаваше да ходи на църква и да пали свещички за покойните си родители. У дома палеше кандилото пред Богородица и им казваше колко ги обича. Не забравяше да им благодари за тяхната любов и всеотдайност. Вярата й беше непреклонна, макар че след смъртта на баща си никога повече не намери бяла лилия на прага.

 

Коя е Ваня Ангелова

Ваня Ангелова е на 44 години от София, зодия лъв. Завършила е английска литература в Нигерия. В младежките си години е пътувала и живяла в Африка. Работила като учителка, преподавател по английски език в столичен ВУЗ и преводач.

Пише разкази, есета, мемоари и всичко, което и е в сърцето и душата – писането за нея е начин на живот.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 13.03.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Ваня Ангелова написа:

    Преди повече от 7 години

    Благодаря ви, приятели, за милите думи! Радвам се, че съм успяла да ви развълнувам с моите разкази. Желая ви хубав и слънчев ден!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка написа:

    Преди повече от 7 години

    Ваня, приемете поздравите ми за написаното от Вас, както и за кратката Ви биография - останах с прекрасни впечатления. Желая Ви здраве и късмет.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Ваня Декова написа:

    Преди повече от 7 години

    Едно огромно БЛАГОДАРЯ ВИ!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Анна Среткова написа:

    Преди повече от 7 години

    Благодаря Ви за Бялата Лилия! Силно ме развълнува! Приказката действително е вълшебна и реална! Вълшебството е в шанса да се докоснем до чистата любов, която ни учи да вярваме в доброто и да вървим уверено по своя път. Вълшебството е рядкост и не се пада на всеки.

    Авторката е написала разказ, който докосва сърцето на читателя. Пожелавам и да ни радва с този неин начин на живот и да четем по-често, за това което е в сърцето и душата и.