Дърво – Чудо

Normal_denica_peeva

В моя край не растат смокини. Първо – защото е безводен и летата са сухи и горещи и второ – зимите са студени и продължителни, а виелиците затрупват всичко – няма път, няма пъртина.

За първи път видях смокиня, когато бях в шести клас и лятото заминах на пионерски лагер в Созопол. Всяка сутрин под строй ни водеха на плажа и всичко в този град ми беше странно и интересно – и къщите, и дърветата, и оградите, и улиците и разбира се морето.

Но най-голямо впечатление ми правеше едно дърво с големи разперени и нарязани листа, а между тях кръгли плодчета – едните зелени, другите тъмно кафяви, които бяха поникнали направо от клоните. Не бях виждала такова дърво и не откъсвах поглед от него, а ме беше срам да попитам какво е.

Докато една сутрин, вървейки към плажа, едно от високите момчета не се присегна, не откъсна един тъмнокафяв плод и набързо не го пъхна в устата си.

- Ей, защо крадеш смокини, бе? – дръпна го за ръката друго момче.
- Защото искам – изрепчи се дънгалака и сладко се облиза.
-Аха, значи така било, смокиня се казва дървото – помислих си аз.

Това загадъчно дърво не е преставало да ме вълнува и до днес. За мен то си остава толкова тайнствено, колкото и тогава в детството ми. Това дърво, което никога не цъфти, не се опрашва, не се опложда, а си плододава ей така – от нищото. И си мисля, че това дърво е най-чудното от всички дървета, които познавам и още тогава с детската си природа съм усетила това негово чудо – да носи в себе си мъжкото и женското начало и да не губи време в цъфтене, опрашване и оплождане.

Практично дърво – дърво чудо!

 

Коя е Деница Пеева

Казвам се Деница Пеева. Живея в Пловдив. Годините ми са над 50 и съм в заслужен отдих...Пиша стихове и проза (разкази). Поезия за големи: „Тунел под времето“ и „Люлка от забрава“, а за малките: „Пакостници“, „Детенце цветенце“ и „Няма лоши деца“. Подготвям сборник с разкази за деца „Приключенията на Тъмното“, откъдето са и Приказка за тъгата, Приказка за приятелството и Приказка за самотата и друг сборник за възрастни „Ръждата на живота“. И всичко това поради нямане какво да се прави и за притъпяване на чувството за безполезност...

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 24.01.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Христина Вутова написа:

    Преди повече от 7 години

    Мила Деничке, ярка звездичке още от дете душата Ти е имала криле Всичко което си написала е прекрасно Благословенна да си


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Алис Папазян написа:

    Преди почти 8 години

    Мила ми Деничке,този разказ ми стопли душата с детските спомени,преживени
    през мъдростта на годините:))))Остани си все така чиста и искрена и пази детето в себе си за винаги:))))Обичам теее..... :-)


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Гинка Крумова написа:

    Преди почти 8 години

    Здравейте Деница, благодаря Ви за емоцията и знанието. Не спирайте да пишете. Че какво по-хубаво от това. Имате дар от Бога. Грехота ще бъде, ако не предавате мъдростта си на другите...С уважение-Гинка Крумова Радоева giruse@abv.bg