История за един мъж, една душа и едно осъзнаване

Normal_milen

Депресия... Седя на стола пред 22-инчовия екран на компютъра си, с ръце върху клавиатурата и не мога да помръдна. Гадно е...!
Станал съм „компютърно и интернет зависим", а депресията просто засилва тези мои зависимости. Събуждам се сутрин с мисълта, че все още не съм пуснал ПС-то си и бързам да го направя. А напоследък дори взех и да не го изключвам през нощта.

Шумът на работещите вентилатори и проскърцващия хард диск ми действа успокояващо, дори приспиващо. Да вляза в интернет засега все още ми действа оцеляващо! Там получавам поредната си доза „наркотик" под формата на „сърфиране" в няколко сайта предимно. Кои са те ли? Не, не са с порнографско съдържание в традиционния смисъл на думата, но при определени условия и при разглеждане от друг ъгъл, биха могли да минат успешно за такива. Гледането на порно филми и секс снимки също е вид „наркоза". За мое щастие, аз не страдам от такава зависимост.

Вече с дни не излизам от стаята си, освен да отида до тоалетната или да изям 1-2 филийки хляб намазани с маргарин „Калиакра". На 105-килограмов мъж като мен никой не би повярвал, че е от месеци на такава „диета". Но е факт. Съществувам, благодарение на пенсията на майка ми – 74-годишна жена с един инсулт, която стига да плати лекарствата си, тока, водата, интернета, хляба, маргарина и... Не, за друго няма.

Съществувам ли написах? Неее... Вегетирам! Трудно ми е да пиша, да се концентрирам... но опитвам да си го наложа, защото няма какво друго да правя, а и се опитвам да елиминирам тази постоянна, натрапчива мисъл, която все по дълбоко се загнездва в съзнанието ми... Мисълта да се самоубия!

За голямо мое съжаление, нямам достатъчно смелост да го направя. Да, оказва се, че и да сложиш край на собствения си живот не е никак лесно. Както не е лесно и да живееш! Ето я и голямата дилема, която е пред мен – да живея вегетирайки или да приключа със земния си път доброволно-принудително? Усещам, че с всеки изминал ден съзнанието ми губи все по вече яснотата си и мъглата на нещо странно и непознато за мен се загнездва в него. Опитвам се да го разбера, да го възприема, но все още не се получава.

Само не си мислете, че съм откачалка или нещо от този род! Не съм! Поне все още не, и се надявам преди да се случи това... Всъщност решил съм – с последната си капчица ясно съзнание да направя нещо, секунда преди фаталния миг. Какво ще бъде то, все още не знам, но го усещам вътре в себе си. Усещам го като някаква топлинка, която все още ме държи и крепи, която не ми позволява да направя нещо за което ще съжалявам... Хм, да съжалявам ли? Май нещо сега не се връзва?

Това са сериозни теми: Има ли Бог? Има ли задгробен живот? Има ли душа? Има ли прераждане? Съществува ли АД? Какво е карма?
И ред други. Само че не е това за което искам сега да пиша. Те са обсъждани многократно, има твърде много написано по тях – тонове хартия и мастило са изразходвани. И въпреки това, всеки един човек си има собствено мнение по тях, което явно, колебливо или скрито поддържа. Може би истината е там някъде... по средата, както се казваше в един известен филм.

За мен обаче истината се оказа многолика, особено от няколко години насам. Тя започна да разкрива лицата си едно по едно – като страници на прелиствана книга. И всяка една от тях беше различна. На пръв поглед нещата не се връзваха в написаното на страниците. Беше много объркващо и непонятно. Когато се натрупаха повечко страници и виждайки, че се заформя каша в съзнанието ми, реших че трябва да ги „прочета" отново. Да се опитам да ги осмисля по друг начин, да ги разгледам под друг ъгъл, да ги преподредя. И тогава се получи! Започнах да разбирам написаното. Трудно ми беше да го възприема, но го осъзнавах с цялата му болезненост.

Разбрах че животът ми е приготвил много неприятни изненади и аз трябва или да ги понеса, или да се предам. Мислех си, че съм готов за тях, че съм се „окопал" добре, че съм се запасил за неблагоприятното време, което очаквах и бях предвидил, че ще се случи, но... Уви! Оказа се, че битката ми ще бъде много по-тежка, по-жестока и по-продължителна от тази за която инстинктивно се бях приготвил!

Имах дом, семейство, деца, работа която ни позволяваше да живеем нормално – не богато и разточително, но не и бедно. Имах брат и майка. Имах много приятели, които ми се възхищаваха, уважаваха и искаха да бъдат в моята компания. Имаше и такива, които се бояха от мен. Не бях горд и не се величаех, а и нямаше за какво. И най-важното е, че знаех къде ми е мястото в този живот. Знаех какво мога да дам и какво да получа.

Знаех ли, казах? Е, ако съм знаел, може би е нямало да бъда в тази ситуация сега! Ако съм знаел какво мога да получа и какво не мога – не като материално, а като духовно-емоционално. Да бе, да! Естествено и материално има! И когато това го казва мъж... досещате се, че става въпрос за жена – млада, красива, жизнена, умна, сексапилна, страстна! Да, има и такива, които съчетават умело всички тези качества.

И тя се появи в едно прохладно септемврийско утро, държаща за ръчички двете си малки дечица – момченце и момиченце. Облечена в красиво червено костюмче и с големи натъжени очи, молещи за... Всъщност това за очите си го измислих, а и не си спомням вече дали са били молещи, но молба носеше. Беше за свободното работно место което имаше при мен и, както вече се досещате, тя получи назначението. Оттогава до сега изминаха 14 години. Случиха се много неща – хубави и лоши! Но и това не е за което искам да пиша, поне не и за сега.

First stroke (първи „удар") 2002 година. За повечето тази година с нищо не е била по-различна от другите, но за мен беше началото на нещо ново, нещо неизвестно, нещо което щеше да промени живота ми и щеше да го обърне на 180 градуса.

Идеята да се махнем от България беше завладяла всички – мен, жена ми и децата ми. Усилено търсехме начин как да го сторим, но да бъде официално емигриране. Ориентирахме се към Канада, защото имаше „промоция" за кандидат емигранти, за Квебек – френско говорещата провинция, която се опитваше да си извоюва статут на автономна административна единица. Ако ме попитате кое е продиктувало това наше решение, ще ви отговоря, че причините бяха следните:

Бизнесът ми не вървеше вече така добре, както допреди няколко години. С него се занимавах само аз, а разходите ни се бяха увеличили – дъщеря студентка, син тийнейджър, съпруга която от години вече не знаеше какво е да работиш, любовница която беше решила, че трябва да учи, и ред други.

Благодаря ти Боже, че ме опази от тази грешка. Тогава за първи път осъзнах, че с махането ни от България, ще си дам шанса да приключа с тази връзка. Независимо от противоречията, които бяха между мен и жена ми – а те датираха още от времето преди да се бракосъчетаем, исках да дам и да получа още един шанс.

Аз самият съм северняк и харесвам по хладен климат. Бррр, настръхва ми кожата, като си помисля на какъв хлад щях да се изложа, ако се беше осъществило това начинание. Ама хлад и в истинския и в преносния смисъл на думата. Направо да си го кажа... студ!

Добре, стига толкова за причините, защото такива, а също и оправдания, винаги може да намери човек, стига да иска да направи или да не направи нещо.

За да бъда напълно откровен, трябва да призная, че никога не съм харесвал София, като място за живеене. Но в един приятен септемврийски ден аз и моето семейство се нанесохме в жилището под наем, намиращо се в един от добрите софийски квартали. Не след дълго се убедих, че „законът на Мърфи" за последователността на бедите е в пълна сила при мен.

От години си имах здравословен проблем, който ескалира през последната година. Налагаше се да ми правят операция. Направиха я в най добрата за него време болница у нас и може би най-добрият екип. Тогава за първи път видях тунела със светлината. Усетих как живота ми изтича, като вода от обърната манерка. Повярвайте ми..., точно в този момент няма никаква „филмова лента" за изминалия живот. Само едно невероятно спокойствие и приятното носещо облекчение усещане, че тънката нишка, с която сте привързани към земята и земното, към материалното, към болката и страданието, към мъката и нещастието, всеки момент ще се скъса и ще ви освободи от всичко това!

Не преувеличавам ни най-малко. Отдавна бях излязъл от въздействието на упойката. Даже и болкоуспокояващи не бяха ми дали. Не знам дали за добро или за зло, но съдбата или по-скоро Висшата сила, реши че не трябва все още да отделя душата ми от това тяло. И изведнъж болката нахлу в съзнанието ми, обзе цялото ми тяло – като отприщил се бент. Страхът от смъртта ме завладя и ме накара да се почувствам, като залят с вряща вода – символ на Ада, където ще отида най-вероятно, освен ако не се преродя пак! Но ако е на Земята, то си е пак Ад! Ужасяващо и същевременно весело. Весело, весело, ама сега! А тогава... аз си знаех какво ми е.

Всички показваха някаква загриженост към мен тогава. Жена ми, децата ми, даже и тъстът ми, който винаги ме е мразел за това, че се ожених за дъщеря му, въпреки че не бях „подходящият" за него зет.
Всички, всички, ама тази която твърдеше, че изпитвала към мен истинска обич, а не само любов, тази която искаше да има дете от мен и да живеем заедно... ами тя просто не дойде да ме види!

(ще има и продължение)


Кой е Милен Минчев

Роден е през 1957 г. в малко градче в Лудогорието. Зодия телец. Българин по националност и източно-православен християнин. Разведен. Има две големи деца. С висше инженерно образование е. Дълги години бил собственик на фирма с дейност, базирана в провинцията. От 9 години живее в София.

От 15 години изучава и се самоусъвършенства в приложната психология. Занимава се с психоанализа и психотерапия, но не професионално. Чете езотерика, философия, психология и друга специфична литература.

Рядко се занимава с писане, но напоследък има много свободно време и решил да го оползотвори с другата дарба, която има, като използва и богатия си житейски опит. Милен Минчев е литературният му псевдоним.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 15.03.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Красимира Владимиров написа:

    Преди повече от 8 години

    Човек е там където са мислите му.
    Ако те са в застой и човека ще е така.
    В това време,когато всеки се мъчи да преживее,не бива да закотвяме мислите си в проблемите и нищо друго да не ни интересува.Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
    Това,което хората казват или правят,е проекция на собствената им реалност.
    Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор,тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.Всеки избира дали да страда или да се изправи срещу проблема и да го премахне.Мислите определят живота ни.Не опита.Опита идва после.Мислите са насоката на живота ни.
    Успешно писане!
    Любов и светлина по пътя!


  • D0ab2af291cb2b938b040cd8ca5e35a0?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Милен написа:

    Преди повече от 8 години

    #8 Таня герова 2011-03-17 19:31 - Чудесни съждения! Моите адмирации!
    #9 N.B. 2011-03-18 09:57 - Нота Бене е известен латински израз, който означава "обърни внимание", "забележи". Съкратената му форма е N.B. Среща се често в полето на текста в книги или записки, за да насочи вниманието на читателя към най-важните и значими твърдения. И КОЕ Е ВАЖНОТО ТУК!? - Жаргона който употребявате или факта , че няма да си сложите черен креп ...
    #10 Лора 2011-03-18 12:37 - Лорче, душичке ... невероятна си в оценката на ситуацийката! Такава прозорливост. Едно жокерче за теб и другите - моят герой я оставя ... (Коя? Ще разберете в продълженията.)
    #11 Neli Geneva 2011-03-22 00:09 - И аз, и той, и те ... всички би трябвало да сме благодарни, че Бог понякога ни показва правилния път, та дори той да е трънлив! Дори и ти!


  • D0ab2af291cb2b938b040cd8ca5e35a0?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Милен написа:

    Преди повече от 8 години

    В него аз се опитвам, не толкова да изложа на показ някакви свои лични преживявания (да - има такъв елемент в есето), колкото до това да акцентирам върху едни злободневни теми засягащи почти всички нас, но подтискани по една или друга причина дълбоко в съзнанието човешко. Това е едно огледало в което всеки може да открие по нещичко и за себе си! Тема за размисъл! Опит за изкарване на повърхността на болезнени истини, които разрушават душите ни както кариес зъб!
    #3 читателка 2011-03-17 16:02 "Аз не разбрах защо авторът(нали това е истинска история)не е заминал за Канада-не е ли бил това начинът да съхрани брака си?Не разбрах-възнамерявал е да замине с жена си или с приятелката си." - Читателко любима, най-вероятно така е решил да постъпи нашият герой, защото е видял или осъзнал нещо друго (бъдете сигурни, че в продълженията ще се изясни и този момент)!


  • D0ab2af291cb2b938b040cd8ca5e35a0?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Милен написа:

    Преди повече от 8 години

    Ех сладурчета - папурчета, изключително съм доволен от критико - анализаторския ви подход. Благодаря ви за откровенните коментари (надявам се да са такива)! Но не ме съдете толкова строго-персонално, независимо че е есе :
    " Есе (френски essai от essayer – ‚опитвам‘) – жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия.
    Монтен избира името „есе“, за да подчертае, че произведенията му са опит, старание да опише личните си размишления и преживявания. Монтен, по един блестящ начин, с поразителна искреност предава размислите и чувствата си за най-личните неща от живота.( Цитата е от уикипедия!А моята скромна персона е доста далеко от Монтен )"


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Neli Geneva написа:

    Преди повече от 8 години

    Рано или късно, при всеки един, настъпва този момент: да преосмисли живота си и преоткрие стойностните неща! И вие трябва да сте благодарен, че вие е показан правилния път! Успех!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Лора написа:

    Преди повече от 8 години

    И когато бизнесът вървеше, ето ти и любовница: "млада, красива, жизнена, умна, сексапилна, страстна" ! Брееей, да му се не види! Ами защо не остави жена си и не се "събра" с нея? Защото просто не ти е стискало да си нарушиш схемата! И сега - ръц! Фрустрации. Няма пари - няма любовница и други "екстри". Ама просто отвратително банално! Като лъскав костюм в лилавикав десен, бели чорапи и потник...


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    N.B. написа:

    Преди повече от 8 години

    ми така е, похабени, изчерпани, похарчени хора колкото искаш...жена, пък и любовница пък и некаква друга с деца...ох, досадаааа
    Значи това, гнусничко да съвместяваш каkто автора толкова години подобни връзки си има некакъв лимит и като се изчерпи - аре, ще се самоубивам... ми самоубивай се, да не мислиш, че ще си сложим черен креп заради тебе
    хо-хо-хо


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Таня герова написа:

    Преди повече от 8 години

    Сигурно няма човек,който да не е имал такива мисли в нашето извратено време,но смятам,че съдбата или Бог,или Висшата сила или каквото да има там горе изпраща на всеки толкова изпитания колкото може да носи.Всичко можеш да понесеш като след всеки удар се опитваш да се изправиш.Ако точно това искаш-успяваш,а ако разчиташ на другите-затъваш.Трябва да кажеш-АЗ ИСКАМ!
    Изживяла съм много обрати в живота си,губила съм,лъгана,изоставяна с деца,които имат нужда от родители и т.н. .....Най-страшното ми се е случило да загубя дете,но въпреки,че болката не утихва вече 10години не ми е минавала мисъл за самоубийство.Приемам предизвикателството ДА ЖИВЕЯ колкото да ми е трудно,защото знам,уверена съм,че когато дойде времето Там ще ме чакат и ще ми се усмихнат мама и детето ми.Колкото и да е тежко има смисъл да се живее,а мисълта за самоубийство е бягство от себе си.Когато ти се затваря врата винаги ти се отваря прозорец-в това вярвам.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Поля Лалева написа:

    Преди повече от 8 години

    История, която много хора преживяват и са я преживели ,,,но най-важното в нея е ОСЪЗНАВАНЕТО!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    до Ирина написа:

    Преди повече от 8 години

    Писането в нета е начин човек да се разтовари и да намери себеподобни.А Вие какво предлагате да се направи?


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Ирина написа:

    Преди повече от 8 години

    "Трогателна"изповед,но................Тази история би могла да е на половината българи в момента и вместо да се пише в нета,може да се направи нещо...................


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    KарменТрифонова написа:

    Преди повече от 8 години

    С много малки разлики и аз съм там-добре дошъл в отбора!...Чакам продължение!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    читателка написа:

    Преди повече от 8 години

    Аз не разбрах защо авторът(нали това е истинска история)не е заминал за Канада-не е ли бил това начинът да съхрани брака си?Не разбрах-възнамерявал е да замине с жена си или с приятелката си.
    "Благодаря ти Боже, че ме опази от тази грешка. Тогава за първи път осъзнах, че с махането ни от България, ще си дам шанса да приключа с тази връзка. Независимо от противоречията, които бяха между мен и жена ми – а те датираха още от времето преди да се бракосъчетаем, исках да дам и да получа още един шанс."-този пасаж ми е неясен


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Божана Димова написа:

    Преди повече от 8 години

    Както се казва в един роман който наскоро прочетох; минала съм през това !


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    lilia написа:

    Преди повече от 8 години

    Каквито и намеци да се крият зад разказа,зная че ако говоря за точния човек, не опит да бъда заблудена....та ако е също такава ситуацията...Просто си е опит за заблуждаване.Аз зная за себе си точно какво искам-тук е ясно че се говори и виртуално тече шега и работа със забавление.Но в действителност имам точна представа как бих искала да е.Но....