На брега на реката - продължение

Normal_252592_4033194220852_243714672_n

Всеки ден той чакаше непознатия старец на същото място, където се срещнаха първия път, но той така и не се появи. Любимата му боледуваше, състоянието й се влошаваше и с всеки изминал ден младежът губеше надежда, че отново ще има късмета да го срещне. Въпреки това не се отказваше. Грижеше се за Ева, бдеше над леглото й, мъчеше се да облекчава болките и страданието й, но винаги намираше време да отиде до оновя място, на брега на реката, където бе открил своето изцеление, предизвиквайки нейната гибел.

Точно две години след срещата му със стареца, Ева се предаде на болестта и издъхна в обятията му. Последните й думи бяха:
- Толкова съм щастлива, че животът ме срещна с теб, любов моя! Предпочитам да съм живяла кратко, но да те познавам и обичам, отколкото да бях изживяла цял един живот, без да знам, че съществуваш. Щастлива съм, че умирам в обятията ти, с усмивка на лице! С достойнство и любов в сърцето!
Младежът беше неутешим. Нищо не можеше да облекчи болката от загубата на любимата му. Затвори се в къщата до брега на реката, където живееше преди да я срещне. В душата му бе настъпила истинска пустота и празнина. Не искаше да се вижда и да говори с никого. Сляпата мъка и непосилно страдание прераснаха в безсилен и заслепяващ гняв. Всеки ден той седеше на брега на реката и проклинаше съдбата си. Проклинаше магьосника, проклинаше себе си и собствения си живот.
- Защо? – крещеше на стареца, когото не виждаше, но знаеше, че е някъде там и го чува. – Защо ми го причини? Защо ме измами? Проклет да си ти и твоята дарба!
Един ден, заслепен от своята мъка, младежът реши да посегне на живота си. Нагази в студените речни води с намерението никога да не изплува и да потъне в забрава. Докато влизаше все по-навътре във водата, продължаваше да изрича всички онези въпроси, които не спираха да го измъчват.
- Защо не ме предупреди, че любимата ми ще трябва да плати жестоката цена на моето безумие? Ако знаех, нямаше да го сторя. Щях да умра аз, а тя да живее. Това не е дарба, а проклятие!
Той потопи глава под водата и се остави да бъде обгърнат от хладната прегръдка на реката. Едва след като кислородът му започна да свършва, пред него изникна образът на стареца. Може би бе халюцинация, а може би бе самият той. Чу го как казва:
- Много човешки решения не биха били същите, ако знаехме точно какво ще се случи след това, нали? Не съм те измамил, дадох ти свободата да избираш! А изборът невинаги е лесен. Не можеш да измамиш Смъртта, тя винаги намира начин да си вземе това, което й принадлежи. Така се поддържа равновесието в природата, във Вселената. Такъв е кръговратът на живота. Дали съм знаел, че това ще се случи? Че съдбата ще те срещне с нея и ще те накара да се влюбиш в жената, на която й е писано да умре? Не, синко, не знаех! Аз не съм медиум, нито Господ, нито дори Дяволът в човешки образ, а просто един старец с вълшебни ръце, който знае цената на своята дарба. Затова никога не съм лекувал хората по своя воля, давах им свободата да избират – техния живот в замяна на нечий чужд. Ти обаче плати необичайно висока цена за своя избор и сега ще трябва да се научиш да живееш с последиците от решенията си. В противен случай нейната смърт би била напразна. Искаш ли смъртта на любимата ти да е била ненужна жертва? Ще вървиш по болезнения път на живота си, ще се учиш от грешките си и ще предаваш от своята мъдрост на следващото поколение. Такава е твоята съдба. Приеми я със смелост или бъди страхливец, който ще се лиши доброволно от най-големия дар – живота.
Главата му внезапно изплува над повърхността и жадните му за въздух дробове мигновено се изпълниха с кислород. Колко сладка бе тази първа глътка въздух! Младежът дишаше тежко, усещаше как дробовете му изгарят от болка, а от лицето и очите му се стичаха капчици речна вода, примесени с неговите солени сълзи. Той се огледа трескаво наоколо, но от стареца нямаше и следа. Дали образът му бе някакво предсмъртно провидение, което да го върне обратно към живота за втори път, или неговата собствена съвест, проговорила след толкова дълго мълчание?
Зарече се, че никога повече няма да постъпва като страхливец. Ева наистина му бе дала безценен дар – мигове на споделена любов и своя собствен живот в замяна на неговия. Как дори му бе хрумнало да похаби толкова скъп подарък с едно необмислено и напълно егоистично действие?
Младежът излезе от водата, мокър и треперещ от студ. Прибра се у дома, облече сухи дрехи и седна на малката масичка до прозореца. Взе химикал в измръзналите си пръсти, няколко листа хартия, след което започна да пише забързано историята, която не искаше никога да забрави.
Беше време да разкрие истината на света относно своето магическо изцерение, за да се освободи от чувството за вина. Вече не се вълнуваше дали хората ще го помислят за побъркан или съсипан от мъка глупак. Искаше да увековечи разказа си, в памет на своята любима Ева. Защото тя заслужаваше да заживее отново, но в сърцата на хората. И защото, рано или късно, истината излизаше наяве.
И освен това винаги се намираше някой мечтател, който да повярва в невъзможното.

Ето какво казва за себе си авторката : Родена съм в Бургас на 30 март 1987г. Зодия овен и инат. :) Завършила съм средното си образование в гимнзаия за изучаване на чужди езици "Васил Левски" - със засилено обуение по руски и английски. Висшето си образование също завърших в Бургас - Бакалавър Журналистика. Освен моето родно място, Бургас е и любимият ми град. Свързана съм емоционално с морето и независимо къде пътешествам, винаги се връщам тук. Защото домът е там, където е сърцето. А моето сърце може да тупти свободно единствено край брега на морето. Започнах да пиша разкази и стихове още като малка, като хоби, но се надявам да превърна това си занимание и в професия. Неслучайно съм завършила и тази специалност. Мечтата ми е да плувам с делфини, да пътешествам по света, да посещавам далечни и екзотични дестинации, за да пиша вдъхновяващи пътеписи, като тези на Алеко Константинов. :)  

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

Създадена на 22.01.2013 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    LiliGodzili написа:

    Преди почти 7 години

    Мила Боби, ти си едно младо, красиво и талантливо момиче.Изказът ти е много достъпен, разбираем и смилаем, темата вечна и загадъчна.С лекото и простичко боравене с думите и горепосочените характеристики на творбата ти ми напомняш с нещо на любимата ми поетеса и твоя съгражданка - покойната Петя Дубарева.Харесваш ми много и затова ти пожелавам много творчески успехи, продуктивност, известност, реализация и всички твои мечти и желания да се осъществят чрез твоят талант, труд и постоянство! Бъди жива и здрава и дерзай!!!