Роза в саксийка

Normal_dsc00495

Виолетка отново "беше в притеснение", както често мислеше за себе си тя.
Винаги си е била такава – уплашена и очакваща да се случи нещо недобро. Но откакто заживя сама с двете си деца и възрастна майка, състоянието на страх стана постоянно. Сърцето и винаги беше свито. Имаше обяснение, разбира се. Но не и оправдание – толкова хора изпадаха в беда, но не се поддаваха на страха и намираха начин да изплуват. Тя също се бореше, разбира се, като тигрица. Но коефициента и на полезно действие не беше висок, защото много от енергията отиваше, за да се преборва със страховете си. Единственото, което успя за тези няколко години беше да не потънат – останаха на повърхността, но още не бяха изплували след потопа, който ги заля – образно казано, естествено.
Най-много я плашеха дребните повреди в къщи. Защото нямаше пари да вика майстори, нямаше близки, които да и помогнат без пари и сама трябваше да се оправя. Едрите аварии, обаче, бяха друго.
Сега и протече кранчето на радиатора. Обади се на специалист. Но трябваше да се източи водата от системата. Колкото и да не и се искаше, наложително бе да потърси помощ от съседите. През всичките тези години беше успяла да не ги моли за нищо, защото всички я гледаха уплашено – да не им се натресе на врата с тежките си проблеми.
Беше изумена – и мъжът и жената в семейството с такъв ентусиазъм откликнаха на молбата и, че ченето и увисна. Няколко дни, докато се отстрани проблема, и двамата тичаха нагоре-надолу, въпреки, че беше лято и те си имаха работа на село.
Затова, когато пробите приключиха и съседът и позвъни на вратата, за да разбере дали всичко е наред, Виолетка му благодари спонтанно и по детски – хвърли се на врата му и избълва цяла тирада от благодарности. Този път увисна неговото чене. Горкият човек – шашна се от тази неочаквана спонтанност от страна на възрастен човек. Наоколо имаше и други съседи и може би дори му стана неудобно. Но Виолетка толкова рядко беше получавала непринудена и некомерсиална помощ, че наистина не можа да се въздържи. Дори сълзите и потекоха – от благодарност.
На следващата вечер на вратата отново се позвъни. Както винаги – не очакваха никого – или поне нищо добро. Виолетка отвори с притеснение. Пред очите и се появи малка розичка в малка саксийка, а зад нея – съседът.
- Това е за теб, благодаря ти... – смутен, замънка човекът.
- Но за какво – та нали аз трябва да ти благодаря. Но освен с думи, нямам с какво друго...
- Вземи, вземи – за тебе е – припряно и го тикна в ръцете и си тръгна.
Няколко дни по-късно, на връщане от работа, Виолетка срещна съпругата. Тъкмо се канеше да и благодари за съдействието и жената я подмина, гледайки я страшно...
"Все пак – дълбоко в себе си хората са добри" – помисли си Виолетка и се забърза към дома.....
Коя е авторката

Казвам се Венета Григорова. На 58 години, от София. По професия съм лекар. Но по втора магистратура - Здравен мениджмънт, работя като експет по контрола на експертизата на работоспособността. Вдовица съм. Имам двама прекрасни синове - студенти, с които много се гордея. Често се опитвам да помагам като частно лице и на други хора, изпаднали в беда - млади или по-възрастни. Не винаги успявам, но не спирам да опитвам. От години пиша къси разкази, но не съм публикувала до сега, защото това за мен е само задоволяване на една вътрешна необходимост, без претенции за професионализъм в тази област.

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 06.11.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    николова написа:

    Преди около 7 години

    Да!Един наистина прекрасен разказ!Малък,но ми хареса!Има нещо разтоварващо и закачливо,което те кара да се усмихваш!